Има такива жени, приличат на кутии за бижута.
Малки и затворени кутии,
на които търсиш капачето, на които търсиш ключалката
в безконтролното желание да ги отвориш непременно.
Използваш всички ключове, които имаш –
от апартамента, от колата ти, от гаража,
после ключовете от офиса,
ключетата от пътническите куфари, от всички шкафчета в къщата ти.
Понякога опитваш тайно и с ключовете на приятели.
Пробваш с картите за вратите на хотелите
после с кийлес-картата на колата ти,
стари трикове с кламери.
Опитваш с всякакви остриета – с ножа от семейния сервиз,
с ножа за хляб, и с касапски ножове.
Има моменти, в които леко поддават,
пъхаш пръсти и пробваш да ги отвориш със сила.
Гледаш ги – сигурен си, че изпускаш нещо,
че става дума за простичък механизъм и само минута мисъл и си го разгадал.
Оглеждаш ги внимателно, търсиш знаци.
Не намираш дори драскотини.
В Интернет търсиш упътване,
а четенето на Артър Конан Дойл се оказва безкрайно неполезно занимание.
Има такива жени, като затворени кутии за бижута,
като съкровищници преливат във фантазията ти.
Добре знаеш, че историята на света е история на една погрешно отворена кутия,
Но това не те спира...
Има такива жени – така увличат.
No comments:
Post a Comment