Мислех си затова как хората плачат. Как изплакват онзи безутешен плач, който не може да бъде изплакан и който свършва само с изтощение, но не и с насита. Плачът, който те приспива и плачът, който те събужда.
Някой хора плачат на леглото си, заровени до задушаване във възглавницата или се свиват на кълбо като в утроба. Други плачат на стола си - хванати за коленете си и притиснати в тях с такава сила, като че ли са нещо, с което ги разделят. Така се вкопчват в тялото си, все едно е разчленено и само те, с ръцете си, успяват да го задържат цяло. Други плачат на прозорците, застанали прави. Някой плачат под душа, така сълзите са невидими.
Аз плача клекнала с гръб опрян в стената. Трябва да усещам стената зад себе си, за да не забравям защо плача. За да не забравям стените вътре в мен.
А ти как плачеш?
1 comment:
Явно сълзите са били актуална тема и за двете ни в понеделник, 5q.
Аз плача: рядко, трудно, тихо. Не мога да си поема дъх. С ръце в косите. Като оплаквачка. Само дето не вия като на умряло.
Post a Comment