pet

Ако говоря с човешки и ангелски езици

2009-04-12T05:16:00.000-07:00

Достойно ли е да превърнеш обичта си в гняв
и да я показваш чрез разплата...

112

2008-10-26T12:07:00.000-07:00

Телефонът ми звъни постоянно от понеделник до събота на обед. Водя дълги разговори. Водя и кратки разговори. Слушам дълги монолози. Кратки заповеди. Изтощителни обяснения. Сутрините най-вече обяснявам. На обедите получавам задачи. Следобедите бърборя повече. От понеделник до събота на обед телефонът ми звъни работно. Стряска ме. Понякога аз го стряскам. Аз съм една малка паралелна линия на 112.
Ако телефонът ми имаше кабел, това би означавало, че някой методично го прерязва в събота по обед. Изяжда си съботния обяд и посяга с кухненския нож към жицата. Телефонът ми спира да звъни. Първоначално тази липса на дрънчене ме притесняваше, после взех да свиквам. Сега единственото, което ме интересува е: Кой е човекът с ножа? Този, който избърсва доматения сос по острието в салфетката, и реже?

... колкото синапово зърно

2008-10-24T15:37:00.000-07:00

1. Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка.
2. И ако имам пророческа дарба, зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3. И ако раздам целия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва.
4. Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,
5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8. Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
9. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;
10. но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
11. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
12. Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.
13. И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

Първо послание към Коринтяните, гл. 13

vagina-virtus

2008-10-16T12:24:00.000-07:00

Поредният ми семинар със студенти и първият, който завърши с аплодисменти. Първоначално не го осъзнах, толкова е неочаквано. Групи от момичета, които за пръв път казват думата "вагина" публично и то толкова пъти, че започват да харесват собствените си вагини. Темата беше "Мъжкото господство" от Пиер Бурдийо, една от задължителните книги по социология.
Зададох въпросът: "Има ли сред нас момиче, което нито веднъж не е излъгало сексуалния си партньор, че е задоволена от секса, който току-що са правили? Ако има такава сред нас, нека вдигне ръка." В стаята имаше 15 момичета и едно момче. Една вдигната ръка и въпросът: "Брой ли се, ако просто си замълчиш?".
Ако тяхната "мъжественост" им позволява просто "да се обърнат и заспят", защо не го правят, а тръгват да дискутират по тема, за която очевидно са неподготвени?! Има много причини затова - за лъжите винаги има много основания.

NO-red

2008-10-14T07:23:00.000-07:00

wall

2008-10-13T12:42:00.000-07:00

Мислех си затова как хората плачат. Как изплакват онзи безутешен плач, който не може да бъде изплакан и който свършва само с изтощение, но не и с насита. Плачът, който те приспива и плачът, който те събужда.
Някой хора плачат на леглото си, заровени до задушаване във възглавницата или се свиват на кълбо като в утроба. Други плачат на стола си - хванати за коленете си и притиснати в тях с такава сила, като че ли са нещо, с което ги разделят. Така се вкопчват в тялото си, все едно е разчленено и само те, с ръцете си, успяват да го задържат цяло. Други плачат на прозорците, застанали прави. Някой плачат под душа, така сълзите са невидими.
Аз плача клекнала с гръб опрян в стената. Трябва да усещам стената зад себе си, за да не забравям защо плача. За да не забравям стените вътре в мен.
А ти как плачеш?

Bel.Red.

2008-10-12T02:58:00.000-07:00

Животът не е генерална репетиция за друг живот.

protest-ants

2008-10-09T13:24:00.000-07:00

Господи,
Почувствах, че Те мразя. Усетих в себе си безкрайна ненавист към Тебе, задушавах се от злоба и потъвах в гняв.
Помислих си, че не ме обичаш повече. Когато той ми каза, че си тръгва, не помислих, че той не ме обича, а с непоколебимата увереност от ужаса на всяка клетка в тялото ми, знаех, че Ти не ме обичаш повече. И тогава дойде гневът и поисках да изрека всички сквернословия и всички богохулства, които ме заляха цялата. Исках да кажа и онова, в което не вярвам – толкова исках да Те обидя, Господи.
Тръгна си онзи, който ме научи да говоря с Теб, който ме научи да се моля. Тръгна си онзи, който ме накара да усещам увереност и мир. Тръгна си и за миг в мен се вдигнаха всички бойни знамена. И усетих как вътре в мен се строяват легиони и тръгват на война с Тебе, Господи.
Той се молеше на глас. По-често се смеех, докато го правеше, а той отваряше очи и се усмихваше. Друг път се разплаках, защото Ти благодари затова, че сме заедно и си ни срещнал. Тогава почувствах, че ви обичам двамата и че това е светотатство.
Той казва, че хората се разделят, защото не се молят заедно. Сигурно това е причината и за нашата раздяла. Сега знам, че и двамата се молим, молим се един за друг, и това е може би онази неизречена молитва, в която ние двамата се молим заедно.
Тръгна си човекът, който ме преизпълни с любов към Тебе.
И сега, Господи, знам, че само Ти стоиш между нас и съм изпълнена със спокойствие, защото това означава, че съм най-близо до него, че е най-близо до мен.

Обичам те.

BoG

2008-08-14T15:19:00.000-07:00

Господ не чете блогове.

The Thin Red Line 12

2008-08-14T15:05:00.000-07:00

Има такива жени -
никога не спят до теб, но понякога, когато се събудиш сутрин,
се отдръпваш малко назад, за да им направиш място в леглото.

The Thin Red Line 11

2008-08-14T13:49:00.000-07:00

Има такива жени -
казваш им: "Избери си къде да свърша - върху лицето ти или в устата ти?"
Казваш им го с толкова много нежност. Не мислиш, че ги обиждаш,
не искаш да ги обидиш -
просто няма какво друго да им кажеш
има такива жени...

Garde-Robe

2008-08-14T12:46:00.000-07:00

Вчера бях с роклята от онази вечер. Дори не допуснах мисълта, че повече няма да я облека. Никога не бих си позволила да държа в гардероба си нещо, от което се страхувам.
Гардеробът с призраците е в мисълта. Това е мястото, на което трябва да прецениш
какво да оставиш и какво да изхвърлиш. Понякога мислите ни са толкова тежки,
че приличаме на хора, които се разхождат с клетки за птици върху себе си.
Носенето на тази рокля отново не беше проява на смелост, а въпрос на гордост.
В такава ситуация на насилие срамът пречупва именно достойнството и гордостта,
и знам, че аз съм тази, която може да отвори клетката на птиците.
Дрехите не са виновни, все още не знам има ли виновни? Не е ли само цивилизационна особеност търсенето на вина в нещо или в някого?
Кой носи вина за неподредените гардероби на мислите ни?!

P.S. Познавам едно хлапе на 9 - то знае отговорът. Преди време сериозно и загрижено ми каза: "Петя, трябва да подредиш душата си". В отговор му казах: "Благо, аз знам как да подредя гардероба си, но как се подрежда душа - не зная". "Гардеробът и душата са несравними", ми отвърна той почти малко обидено.

The Thin Red Line 10

2008-08-11T12:52:00.000-07:00

Има такива жени -
те са безпощадни към илюзиите ти,
а ти си безпощаден към тях.
И двамата сте хищници -
Следите се, преследвате се, предизвиквате се;
нападате се и се оттегляте;
Има такива жени - непроследимо тихи са -
и никога не разбираш колко близо до теб са всъщност.
С тях никога не се сключва примирие,
на тях никога не се обявява война.

Pacta servanda sunt

2008-08-10T12:22:00.000-07:00

Винаги съм мислила, че жените, които са преживели насилие трябва да говорят за него и че ако го правят, това ще доведе до спад в самите актове на насилие. Говоренето за това ми изглеждаше като единственият начин, чрез който може да се обърне статистиката. Въпросът обаче е - каква е статистиката, има ли статистика? Знаем ли реалните размери? Какво си представяме? - изнасилване, побой, заплахи, унижение... Истината е, че сме слепи и глухи, защото никой не вижда синините, разкъсаните дрехи, полепналата в сперма кожа, никой не чува крясъците, плачът и напразните молби. Има място, на което неравнопоставеността свършва и започва насилието. Невидимото насилие - насилие без регистър, регистър на срама, регистър на мълчанието. Преди седмица ми се случи на мен. Замълчах. Толкова е трудно да разкажеш подобно нещо, не намираш думите. Това не е обикновен разказ. Има думи, с които да опишеш случилото се, но няма думи, с които да предадеш унижението, което изпитваш. Няма думи за срама, срамът е отвъд думите. Отказвам да се мисля като жертва, но с това помагам ли на други, които се чувстват именно така? Не ме е страх, но какво правя за онзи, който се страхува? Давам си ясна сметка, че "се разминах леко". Но всъщност знам, че се разминах със себе си. Казвам си, че съм минала по допирателната - но през какво минава допирателната на насилието? За случилото се с мен законът предвижда наказание лишавене от свобода до 6 г. Мълчанието ми лиши от свобода само мен, за неизвестен период от време. Мълчанието ми прибави поредната единица в една статистика на насилие, което не съществува - регистър на срама. Въпросът ми е - на чия страна застанах с мълчанието си?

dicterium

2008-08-09T08:47:00.000-07:00

От доста време обмислям отговорът на въпроса "Защо не пиша в блога си, ако го имам?". Доста вероятно е да се съобразявам с простичкия принцип, че когато няма какво да кажеш е по-добре да замълчиш. Знаейки обаче колко бърборива мога да бъда и добавяйки към това абсолютната невъзможност да се съобразявам с принципи, то мога да заключа само, че търся в погрешна посока. Напоследък имам повече свободно време и чета редовно няколко блога. Дневници-позиции на хора, които не познавам и не искам да познавам. Въпреки това воайорствам в живота им, а те ексхебиционистично го предлагат. Има постове, които ме отегчават повече, отколкото анализите на социолога Антоний Гълъбов в "Монитор" - а това наистина е мерна единица за отегчение. Но чета! - диагонално, вертикално, глаголно (тоест само глаголите)... модно (защото е толкова демоде да не четеш блогове. Особено някои.) Затова са класациите, за да знаеш класиците. Въпросът ми е неприличен, но неизбежен - "Кой по дяволите ги чете тези блогове? - "най-тиражните", 100-те най - що за причудлива смес от абсолютна липса на вкус и смисъл?! Но явно такива са правилата във висшата мода на блог-класациите - НЕПОНЯТНИ. Блогове-диктатори на позиции, мнения, естетика, живот. Не всичко е "Haute couture". Може би тук някъде е отговорът.

The Thin Red Line 9

2008-04-22T11:26:00.000-07:00

Има такива жени
приличат на чудовища,
като че ли все отмъкват нещо,
държат те под напрежение
и не могат да бъдат омилостивени.
Има такива жени
промъкват се незабелязано в очакванията ти
и никога не си подготвен за тях.
Има такива жени - те никога не се държат като чудовища.
Записваш ги в Червената книга на забраните ти,
пазиш ги,
резолюциите затова са секретни и не се гласуват,
решенията се взимат на прекалено високо ниво
след скандални преговори, лишени от усет за дипломация.

Има такива жени - не си ги виждал. Вярваш, че ги има,
въпреки че чудовища не съществуват.

The Thin Red Line 8

2008-02-29T07:07:00.000-08:00

Има такива жени,
не са изгубили нито една битка
и не са спечелили нито една война.

Има такива жени,
губят играта,
но печелят играчът
завинаги.

NON-red

2007-12-06T01:58:00.000-08:00

The Thin Red Line 7

2007-12-06T01:47:00.000-08:00

Има такива жени, приличат на кутии за бижута.
Малки и затворени кутии,
на които търсиш капачето, на които търсиш ключалката
в безконтролното желание да ги отвориш непременно.
Използваш всички ключове, които имаш –
от апартамента, от колата ти, от гаража,
после ключовете от офиса,
ключетата от пътническите куфари, от всички шкафчета в къщата ти.
Понякога опитваш тайно и с ключовете на приятели.
Пробваш с картите за вратите на хотелите
после с кийлес-картата на колата ти,
стари трикове с кламери.
Опитваш с всякакви остриета – с ножа от семейния сервиз,
с ножа за хляб, и с касапски ножове.
Има моменти, в които леко поддават,
пъхаш пръсти и пробваш да ги отвориш със сила.
Гледаш ги – сигурен си, че изпускаш нещо,
че става дума за простичък механизъм и само минута мисъл и си го разгадал.
Оглеждаш ги внимателно, търсиш знаци.
Не намираш дори драскотини.
В Интернет търсиш упътване,
а четенето на Артър Конан Дойл се оказва безкрайно неполезно занимание.
Има такива жени, като затворени кутии за бижута,
като съкровищници преливат във фантазията ти.
Добре знаеш, че историята на света е история на една погрешно отворена кутия,
Но това не те спира...

Има такива жени – така увличат.

The Thin Red Line 6

2007-11-25T12:57:00.000-08:00

Има такива жени -
тръгнали са си отдавна,
а ти все още ги целуваш.
Усещаш ги с ръцете си -
държиш раменете им, допираш бедрата им,
впиваш пръсти в кожата им
хапеш устните им.
Говориш им -
думите ти попиват в тях
страхуваш сe, докато ги слушаш как мълчат.
Има такива жени, страх те е от тях.
Така те е страх,
че искаш да ги удариш, да ги унижиш
че искаш да ги прегърнеш
че искаш да ги приласкаеш в обятията си
че искаш да ги чукаш яростно и грубо
че искаш да се прекършат като натежало от роса цвете в ръцете ти
че искаш да се разплачат, докато правите любов
че искаш да се скриеш в косите им, да се оплетеш в тях
че искаш да проникнеш в тях и да останеш цяла нощ
че искаш да се скриеш от тях

Има такива жени
тайна е, че ги познаваш.
Не признаваш, че знаеш дори името им.
Стигаш до отричане,
на крачка си от това да се срамуваш,
след миг, на крачка от това да се издадеш.
Понякога искаш да изкрещиш името им, за да го забравиш.
Има такива жени, искаш да ги забравиш.

Има такива жени,
Разрешават ти да си играеш с огъня.
Играта ти прилича на игра с кибритени клечки.
Увлечен в кратките експлозии на пламъка,
сам не разбираш кога си запалил голям пожар.
Има такива жени – те ще отместят ръката ти.

The Thin Red Line 5

2007-08-31T08:02:00.000-07:00

Има такива жени,
които искаш да запознаеш с детето си
само за да ги накараш да те разберат.
Има такива жени, пред които неусетно търсиш оправдания,
защото те не искат оправдания,
Има такива жени, на които искаш да посочиш причините,
макар и те да не търсят причини.
Има такива жени,
искаш да строят макети на Айфеловата кула със сина ти,
докато вътре в тях се разрушат всички кули, крепости и палати.
Има такива жени,
искаш да редят пъзел с дъщеря ти,
докато поставят и последното парченце от пъзела на циничността вътре в себе си.
Има такива жени,
те никога няма да родят дете на никого.
Като деца са понякога:
безпричинно жестоки,
непонятни,
чужди и непревземаеми.
Има такива жени, те знаят по-добре от теб,
че никога няма да си тръгнеш,
че не можеш да затвориш вратата на детската стая.
Те знаят, че редите различни пъзели.

The Thin Red Line 4

2007-08-23T12:08:00.000-07:00

Няма такива жени.

The Thin Red Line 3

2007-08-10T11:58:00.000-07:00

Има такива жени – те са разкошни –
като кошници пълни с нарциси, люляци и зюмбюли.
Невъобразимо е да ги има и недопустимо - да ги няма.
Има такива жени - срещате ги на улицата,
в магазините, в аптеките, в банките, в ресторантите, в огледалото.
Не ги познавате, няма да ги разпознаете, по нищо не им личи,
но те са любовниците на съпрузите ви,
те са настоящите, те са бъдещите ви любовници.
Не е възможно дори да ви хрумне подобна мисъл.
Те не са описани в литературата, не са научно изследвани
и поради това съществуването им е лишено от всякакви неоспорими доказателства.
Вашите любовници не са ваш тип.
(И това е недоказано, но е сред малкото твърдения)
Те не приличат на съпругите ви, на ученическите ви любови,
нито дори на момичетата от порно-списанията.
Те никога не са били в ума ви, не са били в сънищата ви,
Не сте се изгубвал по тях – нито от любов, нито от мъка.

Има такива жени – те са любовници
и съществуват, за да останете при жените си.
Те ви връщат във брака, в къщата, в леглото, в жена ви.
Те запазват възможността да обичате, която и да е друга.
Има такива жени –
срещате се, а не сте с тях и не сте заедно.
Не ги познавате, може би дори не бихте ги разпознали на улицата.
Тяхното съществуване е лишено от свидетелства.
Разменяте с тях думи, жестове, допир.
Никога не ви питат платени ли са сметките, повишен ли сте в работа,
децата при баба си ли ще останат за уикенда, ще организирате ли семейна вечеря с братовчедка им, ще изхвърлите ли боклука, ще купите ли зеленчуци.
Те не присъстват във вашето ежедневие.
Има такива жени – те са просто луксозни,
До грубост, до циничност, до снизходителност.

The Thin Red Line 2

2007-04-08T13:41:00.000-07:00

Тя е жена, която всеки желае,
но никой не иска.
Желаеш устните й,
защото събуждат устните ти,
наедно с копнежите и смелостта.
Желаеш думите й,
защото те правят безотговорен към думите ти,
защото всичко можеш да изречеш
и всичко да събориш с жест на великодушие или на нежност.
Желаеш смехът й,
защото той те заразява със смях,
с каприз,
със своенравие,
с протяжност.
Желаеш ръцете й,
защото тя никога не те задържа,
вагината й,
защото те кара да обичаш пениса си.
Желаеш дъхът й,
защото дишаш.
Желаеш я, защото тя те прави герой
без да ти държи сметка.
Прави те да си този, който мечтаеш
и не иска нищо в замяна.
Кой може да е победител във всички битки,
ако никой не води война с него?
Кой може да иска тази,
която го изправя срещу него самия?
Кой може да иска тази,
която нищо не иска от него.
Кой може да е божество,
пред което никой не се прекланя?
Кой ще строи храмове,
ако в тях не се чуе ни псалм, ни молитва?
Кой може да бъде герой 24 часа -
непосилно е.
Кой може да иска жената,
която никога не е виждал,
докато се люби с нея?

Choice-че

2007-03-31T10:29:00.000-07:00

Актуалното ми питане е:
Дали хората, които се хранят с полуфабрикати,
се превръщат в полуфабрикати?
Въпросът е за полу-готовите хора -
с тях не се храниш -
те се консумират.
Тях не ги получаваш с усилия,
за тях няма рецепта,
която изпълняваш великолепно, катастрофално или с въображение,
за тях има инструкция.
При тях няма дълги приготовления,
те са между две прещраквания с дистанционното.
С тях не можеш да импровизираш,
защото импровизацията ги разваля.
Тя имат едни и същи вкусови качества винаги
и не се влияят от ничие настроение.
Те са най-постоянното нещо в живота ти,
дотолкова, че не знаеш, че ги има.
Те те засищат,
но никога не утоляват глада ти.
Това са полу-готовите хора.

The Thin Red Line

2007-02-18T10:30:00.000-08:00

Свършват и си тръгват.
Всичко е разписано в отигран сценарий,
който никой никога не нарушава.
Казваш нещо смешно, докато чакат асансьора.
Разсмиваш ги.
Винаги си тръгват като великани и покорители.
Докато свършват говорят – казват нещо мило.
Никога не ги държиш отговорни за думите им.
Забравяш ги. Знаеш, че говорят на себе си, не на теб.
Конфиденциална си и доверителна.
В банята ходите по отделно.
След това не те целуват.
Говорите за работа - изслушваш – имат велики идеи.
Помагаш им да ги изкажат ясно. Те са гениални.
знаеш любимото им питие-плодовете-цвета на предпочитаното бельо-темите на разговор-перверзиите-часовете за лекарствата-любимата им музика-името на домашния им любимец-(никога не питаш за това на съпругата)
Никога не си тъжна.
И никога не плачеш. Те не искат да бъдат утешители.
Понякога се страхуваш, за да изглеждат смели.
Ти си лъчезарна, добронамерена, изслушваща, разбираща.
Никога не си нетърпелива.
Фриволна си и лека – ти си перце върху дланта им. Гъделичкаща.
Своеволна и своенравна си – толкова, че да се чувстват укротители.
Никога не ги търсиш!
Те звънят, когато имат нужда и желание. Ти казваш „Да”.
Караш ги да се смеят по телефона, говориш мръсотии,
защото те искат да чуят мръсотии от устата ти.
Те никога не те разочароват. Ти никога не си разочароваща.
Изслушваш. Те никога не се повтарят.
Знаеш графика им.
Те не знаят твоя – не знаят почти нищо.
Искаш това, което искат да ти дадат.
Искаш повече, когато знаеш, че искат да бъдат предизвикани.
Луксозна си, защото те са ценители.
Понякога просто са изморени и искат да спят до теб – без въпроси.
Знаете, че това е невъзможно. Вие нямате общи сутрини.
Те се будят другаде. Ти се събуждаш сама. И никога не се сънувате.

Enjoy the Silence

2007-01-27T00:26:00.000-08:00

Ти, който днес ставаш малко по-голям,
Ти, който ме наричаш `Ваше Височество`,
Ти, който ме принужаваш да издавам царствени декрети,
Ти, с когото строим пясъчни замъци,
заради тебе бих искала да напиша, че
любов е, когато се надигаш на пръсти.

Империята свежда поглед във Ваша чест, Ваше Лъчезарно Сиятелство.

Rapport

2007-01-26T14:09:00.000-08:00

Аз, като главен наблюдаващ на чуждите любови,
днес пиша първия си доклад по темата:
`Красотата на любовта е да ти ебат майката, докато те ебат тебе`.
Знам, че констатацията е цинична и знам, че нямам право на нея
в качеството си човек, стоящ винаги извън будоарите на любовта,
знам го, така като знам, че този език не подхожда на млада дама.
И все пак това е неангажираща констатация на ФАК-ти.

without an original

2007-01-16T14:02:00.000-08:00

Понякога оставам почти без сили пред желанието Ви да Ви намразя.
Знаете ли,
наистина няма нищо страшно, ако не го направя.

P.S.
Изморих се да Ви няма.
Когато Ви няма светът е толкова превземаем и непотребен...
светът е захарен памук в ръцете ми...

add-out

2007-01-01T05:19:00.000-08:00

perdu-non-perdu

2006-11-12T15:27:00.000-08:00

Кога се изгубваме?
Кога се късат тънките въжета, които държат мостовете ни?
Когато загубим пътя или когато загубим смисъла?
Когато загубим стожерите и пътепоказателите или когато загубим пророците?
Когато загубим думите или се удавим в тях?
Когато застанем пред чуждото мълчание като пред крепостна стена или когато това мълчание влезе вътре в нас и ние се превърнем в непревземаеми крепости?
Когато сме сковано страхливи или когато сме безразсъдно смели?
Когато сме обсебени от целта си или когато се шляем безцелно?
Когато ни слепи светлина или когато е непрогледен мрак?
Когато някой си тръгне или ние си тръгнем преди него?
Когато затръшнат една врата пред нас или когато всички врати зеят отворени?
Когато някой ни търси безспирно или когато никой не знае, че сме се загубили?

Privilégié, e

2006-11-01T15:08:00.000-08:00

Дадохте ми привилегия,
но не ми дадохте шанс.

non-innocence

2006-11-01T15:06:00.000-08:00

След буря реката се връща в коритото си,
по бреговете й има разкъртени коренища
и скъсани въжета на мостове,
дъното й е издълбано и ги няма тежките камъни,
а тя е тиха и гладка.
Мислиш ли, че можеш да я преминеш?

non-passion

2006-11-01T14:39:00.000-08:00

Поиска да донеса последната глътка вода в шепите си,
нареди да я излея на корема му
и да гледаме заедно как се разтича и попива в пясъка.
И двамата не сме жадни.

Biscuit

2006-10-15T13:44:00.000-07:00

non-explication

2006-10-02T08:58:00.000-07:00

Как да обясниш на някого, че не искаш да бъдеш чукан в леглото,
в което правиш любов??!
Как да кажеш, че не искаш да се влюбиш в него
и че понякога не ти остават сили за съпротива,
че понякога ти иде да капитулираш,
че понякога се изморяваш от сраженията с него,
че понякога ти се иска да бъдеш завоювана и покорена,
че от време на време желаеш да го победиш,
дори в най-пренебрежимо малката война,
с най-конвенционалните оръжия?
Как да му обясниш, че мразиш начина, по който те желаете,
защото никога не те е пожелал?
Как да му кажеш, че те е страх, че можеш да му устоиш
и как да кажеш, че винаги ще съжаляваш, ако го направиш?
Как да кажеш, че не искаш да го разочароваш с
посредствения секс, който правиш
и че знаеш, че с него би правила същия?
Как да обясниш, че се чувстваш толкова нищожна пред него,
пред думите му,
пред мълчанието му,
пред погледа му,
че изпитваш физическа болка от низостта си?
Как да разкажеш онова, което той знае по-добре от теб?
И сам разбира, че правилата са отвъд двама ви,
и че никой от вас няма да ги прекрачи,
защото и двамата се страхувате до полуда един от друг
и понякога сте толкова еднакви.
Понякога ти се иска да се обърнеш с лице към него и да забравиш,
да забравиш, че е арогантен и циничен,
докато е толкова изтънчен...
Знаеш, че трябва да замълчиш,
И той знае, че трябва да замълчиш.
Искреността е проява на лош вкус,
нали???!
И не искаш да го целунеш,
искаш той да те целуне!
И после да се остави да те заговори…

Déclin

2006-09-30T15:04:00.000-07:00

Mathematisation

2006-09-24T12:15:00.000-07:00

С колко думи можеш да преобърнеш живота на един човек?
Колко далеч трябва да застанеш от него,
за да запазиш целостта и свободата му
и колко близо, за да му покажеш
неговата великолепност и неговото величие?
На колко разстояние от мълчанието ти е чуждият ад?
Колко време е нужно на търпението,
за да се превърне в жестокост?
Кога разбираш, че докато си пазил някого
не си опазил себе си?
Става ли някога прекалено късно,
за да можеш да забравиш допира?
Имат ли математика чувствата,
имат ли география
или само история –
лична,
несподелима,
непреводима?
Колко нежност трябва да си дал, за да забравиш за нежността?
Колко далеч оставаме от другия, когото сме един в друг?
Колко струва нашата овладяност,
колко струва нашата предпазливост,
колко безутешност може да понесем?
Думата „колко” изобщо има ли общо с обичта?

Profanatrice

2006-09-20T14:50:00.000-07:00

Хелън каза: "Ти си готическа.
Можеш да направиш хиляди катедрали с думи".
И аз се сетих за осквернените храмове,
за разбитите камбанарии,
за разкъртените врати на къщите,
за изпочупените стъкла на прозорците,
за ограбените градини,
които са се ширнали в мен и са ме превзели цялата.

SouMise

2006-09-12T14:13:00.000-07:00

Helena-No-Comment

2006-09-10T02:38:00.000-07:00

Елена,
половете не съществуват,
но ти съществуваш
и си в мислите ми,
в желанията ми,
в обичта ми.
Понякога недоумявам с какво съм заслужила вниманието ти,
толкова си прелестна и недостижима.
Недостижима е тишината ти.
Недостижими са думите ти -
конструкциите и деконструкциите.
А аз просто те обичам без коментар,
некоментируемо те обичам.
Честит рожден ден, Хелън.

Happy Birthday Mrs. President!

2006-09-10T02:18:00.000-07:00

Днес бъдещият президент на България има рожден ден.
Mrs. President, докото навършите изискуемата от закона възраст Ви пожелавам,
да натрупате достатъчно количество компромати и сканадли.
След това, вече като президент, ще се наложи да огроничим броя на шумните афери.
Mrs. President, знам, че искате животът Ви да е интересен,
но аз настоявам освен това да бъдете щастлива!
Това е кауза, за която ще се боря,
защото знам, че си струва.
Светослава, ще те подкрепям и в най-трудните пътища,
по който търсиш себе си. Просто съм зад гърба ти. Това е.

С отвращение

2006-09-04T15:59:00.000-07:00

Гади ми се.
Ако повърна ще повърна кандидат за президент
или най-малко вице.

Следя чужди игри, чужди стратегии, чужди ходове -
така бягам от своите.
Понякога ми се приисква да крещя,
виковете ми ще преминат в плач -
както се вижда аз съм една психически стабилна млада дама.
Ще поплача тихо -
поради емоционалното ми здраве,
и ще се успокоя.
Пак съм аз -
гласувам си доверие... с отвращение.
Очевидно е, че не мога да призова да се гласува по съвест.

Vide

2006-09-04T05:47:00.000-07:00

Прекрасно ли е да знаеш, че някой може да те съсипе?
Къде е величието в усещането,
че си позволил на някой да проникне толкова надълбоко в теб,
че дори една негова дума или жест може да те срути,
както би се срутила кула от карти, която с дни си строил върху масата,
ако извадиш двойката спатия, която е в основата?
Ние повече ли сме от отношението на другия към нас
и може ли да останем при себе си след като той затръшне вратата и излезе?
Когато другият си тръгне, къде сме ние?
В коя стая на себе се оставаме и с кого сме,
когато усещаме такава пустота,
че сами себе си не виждаме?

Caracteristique

2006-08-31T13:54:00.000-07:00

Една желана жена, която никой не желае.

Lime

2006-08-30T01:37:00.000-07:00

Да се учиш да се смееш с един човек.
Да следиш пътеките на думите му,
да стъпваш на пръсти по препинателните знаци,
да чуваш паузите на гласа му -
за да стигнеш до усмивката му.
Да се научиш да се смееш с някого,
да си показвате смях,
да отгатвате усмивки.
Снощи аз, в ролята на непозната за един мъж
и един мъж, в главната роля на непознатия мъж,
се учихме да се смеем заедно.
Чупливо е... но не е страшно.
То е все едно носиш поднос с високи стъклени чаши и кана с лимонада
към масата в градината -
загледан в листенцата джоджен върху лимоните,
можеш да се спънеш и да счупиш всичко.
Смях винаги можеш да поднесеш в шепи.

Haїr

2006-08-27T11:58:00.000-07:00

Non existing amour

2006-08-17T03:02:00.000-07:00

Има роса по шезлонга на терасата,
зад терасата е хълма,
после е морето.
Неда и Сашо танцуват - красиво -
тя танцува боса по тревата, отдалечава се от него, той я вика с ръка -
по-красиви са от допустимото.
Non existing amour - нещо такова звучеше, като стара песен пусната на грамофон.

Понякога се чувствам така, като че ли съм влязла в дълбокото
и нямам сили да се върна,
морето ме влече навътре,
не знам дали ме иска за себе си,
морето има своите основания,
а аз,
аз не се страхувам.

Найдене,
съжалявам, че съм толкова неподходяща,
че не ти приличам,
че съм малко далечна,
че съм повече чужда,
че стоя отстрани на теб и на мен и ни гледам.
Найдене,
ти,
който излизаш от водата,
и не е възможно да има по-красив от тебе,
ти,
който се доближаваш и ме целуваш
и е солено, солено
солено,
Найдене,
обичам да сме наоколо един на друг.
Това е.

p.s.
С Неда двете боядисваме с вар морската къща на Найден,
облечени сме с мъжки ризи.
Тя измисля сценарий за порнофилм -
ние двете с ризите варосваме,
влиза Сашо с гащеризон, а Найден с високи гумени ботуши.
Смеем се.
Зад нас е морето.
Лесно е.

Соня, обичам те

2006-08-11T07:16:00.000-07:00

Защото си капризна, своенравна, злобна си понякога,
защото си омайна, невъздържана, разюздена,
тревожна и не обичаш да ме слушаш.
Любопитна си и скришна.
Защото си дълбока и пропадам в тебе,
губя се, а ти се шляеш и бърбориш.
Цинична си, но ми се караш, ако кажа мърсотия.
Вулгарна си, възбуждаща, разхайтена.
Безшумна си понякога, друг път говориш толкова високо,
че трябва да ти правя забележки, да се цупиш,
да ме изнервяш крайно,
да ме разплакваш, аз да те разплаквам.
Защото, когато се разсмиваш, се разсмиват непознатите на съседните маси.
Защото се обаждаш по телефона и ми вдигаш скандали и ми държиш сметка,
и не ми позволяваш да се държа неуважително към тебе.
Безкрайна си, не те познавам, но когато ме погледнеш мога да отгатна мисълта ти.
Откакто си тръгна спя по четири часа, чакам те,
защото създаваш очаквания.
Злоупотребяваш понякога.
Мога да съм до теб и да не кажа нито дума, и ти да си мълчиш и всичко да е ясно.
Защото си такава и не понасям да те няма,
защото си такава те обичам
ПОВЕЧЕ

Това е за Соня, която има рожден ден на 14 август, но няма да мога да я видя точно тогава и съм тъжна. А това и нея я натъжава. Ще се опитам да я умилостивя с подаръци, но тя не се поддава на манипулации. Трудно е човек да се оправя с нея.
Но без нея е невъзможно!!!

FFFormally

2006-08-10T05:07:00.000-07:00

Аз съм главен преговарящ
Отварям затворени глави
Предоговарям несъществуващи условия
Задействам предпазни клаузи
Преговорите текат бавно
проточват се
има среднощни заседания
пресконференции преди централната новинарска емисия
официални обръщения
неофициални договорености
Водя сложна коалиционна политика
Трупам негативи
Правя показни акции
Играя шах
Жертвам фигури от втория ред
Имитирам безпомощност
Мисля два хода напред
Не правя залози
Стратегията е оплетена
Задават се сложни въпроси,
не отговарям, а измислям отговори.
Ходовете са прецизни
Кампанията е печеливша
На образа му се гласува доверие
А той лице няма.
Игра с думи, погледи, жестове.
Но нито една дума, нито един поглед, нито един жест.

Искам да мога да отговоря на повече въпроси, отколкото можеш да зададеш.
Но отговорите не съществуват там, където е само игра
фалш
фелацио
фиксинг
фикция
фистинг
флирт
безкрайна върволица от думи,
единственият смисъл в подредбата е азбучната последователност.

Meat

2006-08-03T13:26:00.000-07:00

Изморих се да съм вкусна.
Изморих се да съм сладка, от онова сладко, което усещаш с върха на езика си,
блудкаво сладникава.
Изморих се да се сервирам добре запечена.
Изморих се да съм с пяна и каймак.
Изморих се да се поднасям добре изстудена и с лимони.
Изморих се да бъда консумирана с нож и вилица.
Изморих се да бъда поднасяна в чиния върху маса с покривка.
Изморих се да бъда отпивана на малки глътки.
Изморих се да бъда дегустирана.
Изморих се да съм прецизно нарязана.
Изморих се да съм добре разбъркана.
Изморих се да бъда с глазура.
Изборих се да бъда фламбирана.
Изморих се да съм изкусно аранжирана.

Аз съм просто сурово месо!

MANIFESTO!

2006-08-02T14:33:00.000-07:00

Майната му на оргазма!!!

Това е личен манифест, вместо личен оргазъм.
Опит да бъде мислена не сексуалността, а нейната употреба.
Опит за нетеоретична и недисциплинирана рефлексия върху идеологията на оргазма, вместо върху идеологията на любовта.

По улиците, по билбордовете, по телевизията, по кутиите с боя за коса, по кориците на списанията, по празните кашони в контенерите, по магнитчетата на хладилника, по чашите за кафе, по рекламните брошури на банките - оргазмЪТ. Кампания от оргазми и за оргазми, която трябва да определи всеки избор.
Оргазмът като ескалираща, натрапваща се идея, през която гледаме на себе си и на околните, през която търсим, намираме, оценяваме, захвърляме.
Оргазмът като единственият начин да разбираме.
Оргазмът като крайна точка на всеки акт на познание.
Оргазмът като цел, до която, ако не стигнем, никъде не сме били.
Оргазмът като религия и Бог.
Колко често -
а. винаги
б. почти винаги
в. в повече от случаите
г. рядко
д. никога
Колко често стигате до оргазъм?
Оргазмът като критерий, разпределящ ни в групи на самопотребление, в групи на достигащи и недостигащи, на способни и неспособни, на професионалисти, непохватници и начинаещи.
Ако оргазмът ни картотекира, това оргазъм ли е?
Ние сме досиета на своите и чуждите оргазми.
Оргазмът е нашият модерен западен екстремизъм за лична употреба.
Оргазмът е единственият начин да покажем, че сме cool.

Ние сме масовка в собствените си оргазми.
Масовка в най-личните си изживявания, в най-интимните си пространства.
Ние сме масовка в собствените си чувства.
Оргазмът в интимността ни е розовото, златното, искрящото в нашата улична мода.
Как разбираме какво е оргазъм, кой е правилният оргазъм, какво не е оргазъм, как трябва да прехапваш устни по време на оргазъм, как дишаш, колко учестен е пулсът ти, отворени ли са очите ти, пръстите ти силно ли са вкопчени в чершавите, кой е този висш авторитет в собствените ни легла, който подрежда телата ни в тях, кой е дизаинерът на нашата уникална сексуалност?

А ако оргазмът не е важен, то ние важни ли сме тогава, как се търсим и как се достигаме?

Авторът на този текст е картотекиран по скалата на оргазмичност. Той не е нито раздразнен, нито тъжен от отредената му позиция. Той обаче подозира, че оргазмът стеснява и изкривява хоризонтите на близостта.

sous silence

2006-07-30T14:09:00.000-07:00

Не мога да пиша.
Чувствам се прекалено далече от себе си.
Трябва да спра да говоря, да бъда с другите, да спра да бърборя,
да празнословя, да се губя в чужди разкази и в собствените си игри на реч.
Трябва да сложа край на речта, за да открия отново езика.
Думите са плашливи като малки котенца.
Ще трябва да се съблазнявам дълго,
да стоя настрани от себе си,
мълчаливо
незабележимо
ще трябва да се ловувам
да се превземам

Пръстите ми са малинови
ровя из купата с малини пред себе си
не ги ям
докосвам ги
подарявам си ги

Perception

2006-07-21T15:54:00.000-07:00

Незабележима съм.
Страшна
Груба
Безкомпромисна
Зла
Надменна
Високомерна
Категорична
Безпринципна
Премерена
Кокетна
Брутална
Подигравателна
Иронична
Жестока
Въздържана
Дискретна
Сама
Незабележима съм.

`Ю` като Юлиана

2006-07-18T05:49:00.000-07:00

Юлиана, която си толкова вълшебна
и недопустимо неустоима, и прилична на разтворено дантелено ветрило.
Юлиана, която си женствено скандална и детски любопитна.
Юлиана, която си толкова истинска, че не вярвам, че те има.

Юлиана, която днес имаш рожден ден, но си малко тъжна, и леко разочарована,
толкова си хубава, карамелена, приказна.

Благодаря ти, Юлиана, че седиш на отсрещното бюро и си слагаш червило, и пишеш съсредоточено, и си събуваш обувките, и се ядосваш понякога, и се смееш толкова истински.

Master

2006-07-17T11:17:00.000-07:00

Жената от сутрините, и днес я видях, прекрасна и недостъпна.
Ние двете сме албуми със сутрешни снимки -
снимка на улица, по която върви жена,
снимка на улица, ситен пепелив дъжд и жена,
снимка на улица, оранжева експлозия от изгрева в балконите и жена.
Ние, сутрешни и мимолетни негативи на самите себе си.
Говоря за нея, защото не я знам и не искам да зная,
защото е тайна, която искам да запазя, а не да разкрия,
говоря за нея, защото не искам да говоря за себе си.

Безапелационно тъжна съм.
Безсловно сама.
Думите, които изричам, не казват нищо.
Не отговарям на нито един въпрос, не знам нито едни отговор.
Мисля си, ако цял живот гледаме хората, които срещаме, през призмата на типа, в който успяваме да ги картотекираме, то срещнали ли сме някой въобще?!
Ти срещна ли ме изобщо?
Съзря ли ме поне за секунда в отблясъците на собствените ти представи?
Мисля си, дали не познаваме като гледаме само себе си, като налагаме другия като кройка върху себе си?
Ти позна ли ме?
Знаеш ли името ми?
Как се казвам?
Кроим сложни планове, в които да оплетем другия -
да го подчиним,
да го очароваме,
да го задържим,
да го нараним.
А не стигаме до него. Въртим се около себе си като детски пумпали. Толкова сме шарени, отдалеч приличаме на танцуващи момичета с големи фусти,
а от близо - пластмасови играчки.
Уловил ли си някого в капана си, ако не си видял как трепери?
Тържествувал ли си над някой, ако не си чул как тихо те умолява?
Властвал ли си над някой, ако не си видял как коленете му са посинели от това, че е коленичил пред теб?
Победил ли си, ако не знаеш с кой си водил битка?

В момента не искам да имам блог, защото не искам да знам как се чувствам.
Не знам дали се чувствам някак изобщо.
Не знам дали съм откровена или просто лъжовно тъжна.

Чудя се кой победихте сега, Господарю. Мен ли?

Viens!

2006-07-14T14:18:00.000-07:00

Ти си пергаментова хартия.
Аз съм дете, което си играе с ножица и лепило.
Мислиш ли, че можеш да ме спреш, ако не ме виждаш?!

pet

2006-07-13T03:44:00.000-07:00

Аз в обектива на най-прекрасния фотограф, когото познавам и на когото благодаря.

Guerre froide

2006-07-10T11:54:00.000-07:00

Аз няма да се държа по мъжки.
Ще бъда най-момичешка и детска. Няма да чупя чаши и чинии, а крехко търпение, ще троша очаквания, все едно разбивам в стена турско синя наследствена ваза, ще стъпвам върху изисквания, ще обръщам гръб на строги условия. Най-детска ще бъда - любопитна, нетактична, непреклонна, разбойна. Аз съм малка разбойница. Със свое частно сражение, със свой частен провал. Следват дни на тежки военни действия.
Нетърпелива съм.
Иска ми се да мога да допусна, че се страхуваш от мен.

Peur

2006-07-08T14:49:00.000-07:00

Ако никога не направя нещо, от което се страхувам до полуда, то била ли съм някога истински смела?!

Ardente

2006-07-08T09:52:00.000-07:00

Аз, брат ми и поредното негово момиче с 10-дневен срок на годност вечеряме в Китайски. Опитвам да изям задушените зеленчуци още преди да са поставени на масата.
Голямото парче зелена чушка, което попада в устата ми, е безмилостно горещо.
Отварям уста, тръгвам да ровя в чантата си -
вадя ветрило и започвам енергично да го вея пред хапката вряла храна в устата ми.
10-дневната ме зяпва така, като че ли съм огнедишащ дракон, а не човек, опитващ се да се спаси от 2-ра степен на изгаряне.
Брат ми решава, че точно сега е уместно да обясни на момичето, че това нещо, което маха с ветрило на отворената си уста, не е бившата му жена, както й е казал преди малко, а сестра му.
По някакъв начин този факт успокоява и двамата.
Дървеното ми ветрило е ароматизирано.
Силен мирис на непозната за мен подправка подправя героичната ми поза, вкусно е и аз съм вкусна.
Едно 6-7 годишно китайско момиченце, доближило се до масата, е вперило поглед във ветрилото. На нея й харесвам такава –
зинала, попарена, овкусена.
Ставам леко пикантна,
Посягаш към мен и опитваш с пръсти.
Аз не паря.

Cruelle

2006-07-05T07:43:00.000-07:00

Вътре в мен е река,
която излиза от коритото си.

Тъгата не познава брегове и мостове.

Жестокостта е единственото отношение към света,
което ми е останало.
Безмерна,
безпричинна жестокост.

Rencontrer la Femme

2006-07-03T04:15:00.000-07:00

Има една жена,
всяка сутрин между 7.10 ч и 7.18 я срещам на улицата.
Само двете сме будни и вървим бодро по „Гурко”.
Тя от единия край, аз от другия.
Срещаме се на тротоара, между стените на къщите и колите.
Понякога я срещам пред Министерство на вътрешните работи – там е широко.
Обичам да я срещам пред министерството,
защото ще я видя цялата от далеч и ще й се наслаждавам.
Първо, гледам цвета на дрехите й.
Обичам когато ходи с поли и рокли,
С панталони също е хубава.
После погледът ми търси раницата.
Измислила съм си история, в която тя ходи след работа на плуване.
Значи, тя плува два пъти в седмицата.
Висока е и ходи на ниски обувки –
Особено розовите.
Има къса коса, червена.
Очите й не зная какви са –
Очите й се засмива, когато ме видят, такива са.
Има една жена,
срещаме се с нея всяка сутрин около 7.15 ч на улицата.
Когато се разминаваме се поглеждаме.
Тя се усмихва така широко, че загубвам крайчетата на устните й някъде в косата й.
Аз се усмихвам така дълго, че мисля само за нея до светофара на „Раковска”.
Има две жени.
Мисля, че всяка знае всичко за другата.
Следим се и се измисляме.
Нашите погледи са гардероби на дрехите на другата.
Онзи ден бе с червена пола, а днес с червен чадър,
Но най-харесва кафяво, зелено и оранжево.
Прилича на гора през есента със слънце.
Пропадаш в нея. Мислиш за нея. Пишеш за нея.
Има една жена,
ако сутрин между 7.10 и 7.18 не я видя, се притеснявам.
Започвам трескаво да търся часовник, загубвам се във времето.
Мисълта ми се тревожи за нея.
Има една жена,
виждаме се на „Гурко”, между „Левски” и „Раковски” –
такава е географията на нашето съучастничество.
Има две жени,
вървят сутрин по „Гурко”,
и двете са генерали,
сутрешни главнокомандващи на парада на суетата си.

Service

2006-06-27T14:09:00.000-07:00

Привечер е.
Седя в една градина и си играя с приборите за храна на масата.
Лъснати до блясък са,
отразяват клоните на цъфналите липи наоколо.
Опитвам да се огледам в острието на ножа.
Виждам се - леко размазана,
все едно излизам от нечий сън на пръсти.
Играя си с приборите - тежки са -
ярко червени дръжки и лъснати до огледално сребърно.
Аз съм прибори за хранене -
нож и вилица.
някой се храни с тях бавно,
отрязва парче месо и го поднася към устата си.
Привечер е.
Виждам устните му.

Calme

2006-06-26T04:45:00.000-07:00

Неспокойна съм. Неспокойна, но не разтревожена. Просто очакваща…

D`amants

2006-06-24T09:32:00.000-07:00

Discretement

2006-06-23T11:41:00.000-07:00

Отидох на една от най-очакваните и специални срещи през живота ми облечена с пижама.
Разбира се, сънувах го.
Очертава се тенденцията да записвам тук сънищата си. Разбира се, без да споменавам имена. Ненадминато дискретна съм. Скоро ще се превърна в дискретна величина.

Днес спасих една калинка от сигурна смърт. Силният дъжд, който валя, я бе измокрил така, че не можеше да лети. Занесох я върху лъва пред Министерство на вътрешните работи. Стори ми се безопасно място.

Пускам косата си за пръв път днес и си приготвям джин с тоник и лимони.

Ще се опитам да обитавам това място така, че да го чувствам свое.

Your favourite slave

2006-06-22T14:52:00.000-07:00

Исках да напиша кратко манифестно съчинение, което да се нарича `Краят на фенството`. По някакъв необходим начин съм сигурна, че има социални аргументи за края на епохата, в която музикалните изпълнители са почитани като богове. Социологическата теория е прекрасно нещо, докато не се сблъска със самата емпирия на статион "Локомотив". 40 хил. крещяха два часа в опровержение на строгата ми мисъл. Може и аз да съм се разкрещяла някъде там.
Depeche mode.
Останалото са разкази за репертоара и видеостените.
Някъде отвъд разказа е човекът, който протяга ръце нагоре и в тишина подрежда звуците. После флиртува нетърпимо със себе си.
Всичко около теб е чупливо и яростно.
Нежността е в движението, а грубостта - в думите.
Дългата въжена стълба между тях води в твоята стая.
In your room
Your burning eyes
Cause flames to arise
Will you let the fire die down soon
Or will I always be here
Your favourite passion
Your favourite game
Your favourite mirror
Your favourite slave

Non-feminisme

2006-06-18T12:45:00.000-07:00

Преди няколко дни едни бивш висш служител на тайната полиция даваше интервю по случая "Досиетата на ДС". Поздравявайки драгият зрител този мил полковник съобщи, че преди да отговаря на журналистическите въпроси иска да честити рождения ден на съпругата си. Неговите думи бяха следните: "Искам да честитя рождения ден на жена ми. И да кажа, че всички мъже, някой от които ни дават чат-пат по телевизията, ни обслужва някоя жена".
Предполагам, че жената на полковника е била трогната от жеста и проявената съобразителност.

Бих искала да отправя следният призив:
"Момичета, намерете и обслужвайте някой, който поне от време на време го дават по телевизията.
Така имаме шанс да станем известни на 50-ия си рожден ден".
Бихте ли могли да си представите по-голяма отплата от тази?! За годините, в които:
сте мили чиниите с препарат за съдове, съдържащ балсам, който оставя кожата ви гладка и нежна; сте побеждавали 7-те най-разпространени петна като истинска магьосница;
сте лъскали плочките в банята, мислейки, че ви помага анимационен герой с огромни мускули;
сте лакирали върха на ноктите на краката си в сребрист лак в полунощ;
сте яли кисело мляко с 1.2% масленост;
сте слагали спирала за пърхащи мигли;
сте се борили с обезкосмяването по-жестоко, отколкото с калориите, със смелостта, с която американскиге учени и военни спасяват света във всеки филм.

Всички ние заслужаваме да ни кажат имената по телевизията, защото всеки ден бавно, полека и безотказно въпроизвеждаме битието си на обслужващ персонал. С неотстъпчивост и гордост - защото е естествено да нямаш целулит и паркета да е лъснат като чашите.
Както се вижда пътят към известността е разчертан. Стъпвайте внимателно.
То е като игра на дама.

Unicite

2006-06-17T02:01:00.000-07:00

Чувствам се изморена от чуждите истории,
от сценарии, разиграващи се пред мен, която съм призована да бъда тяхната публика.
Дуели на думите, преминаващи в шоу на интерпретациите.
Всеки от нас е центърът на света и всеки от нас е слуга на чужди драмите, въвлечен в тях като участник-съдник. Всички ние сме масовки в чужди истории. И нашите незаменими "Аз" са декор на споделянето, меки кушетки за пациенти в стаята на психоаналитика.
Мисля за себе си като за диванче с възглавници -
това ме прави да се чувствам удобна и в някаква степен потребна.

Echec et mat

2006-06-13T12:05:00.000-07:00

Въпросът е дали утре ще съжаляваме за това, което вършим днес,
дали стореното в тази секунда е поносимо след минута,
дали влагайки смисъл не го променяме?

А ако стъпваш прекалено внимателно и прецизно,
дали не загубваш движението, затворен в хирургическата точност на ходовете?

verification

2006-06-12T12:47:00.000-07:00

Сънувах, неописуемо сънувах... докато не звънна алармата ми за събуждане.
Брутален звън в най-неподходящия момент, в началото на най-очакваните предстоящи 20 секунди.
Все едно четеш книга и отлиствайки последната страница разбираш, че някой преди теб я е скъсал и никога няма да разбереш как свършва историята.
Въпреки това, сънят остана вътре в мен, само мой. Недосегам за разчлененото на секунди време.
Някъде вътре в мен сънят бе задействал една друга аларма, която неистово пищеше, че нещо ще се случи точно в този ден. Цял ден в очакванията ми се люлееше люлката от съня ми и цял ден аз очаквах ръката, която ще спре люшкането... вече е прекалено късно за всяко предчувствие.
Най-отговорно заявявам: благодаря на будилника затова, че бе така груб, така невъзпитан, така жесток, така терористичен, така непоносим, така намразен, така .. неспираем, затова, че не видях края на съня, който е само сън и не носи и не дава нищо, защото "всекидневието е върховната реалност". Моите почитания за този, който го е казал.

Au commencement

2006-06-10T14:30:00.000-07:00

Старая се да се науча да бъда интимна публично.
Този модерен и моден ексхибиционизъм ме кара да се чувствам несвойски с думите си.
Въпреки всичко това е един добър начин,
чрез който ще се убедя, че да си потаен е неоправдана и недостижима претенция.

Au debut

2006-06-09T08:05:00.000-07:00

Pet благодари на онзи, който й помогна да започне да дезинформира.