Déclin

Mathematisation

С колко думи можеш да преобърнеш живота на един човек?
Колко далеч трябва да застанеш от него,
за да запазиш целостта и свободата му
и колко близо, за да му покажеш
неговата великолепност и неговото величие?
На колко разстояние от мълчанието ти е чуждият ад?
Колко време е нужно на търпението,
за да се превърне в жестокост?
Кога разбираш, че докато си пазил някого
не си опазил себе си?
Става ли някога прекалено късно,
за да можеш да забравиш допира?
Имат ли математика чувствата,
имат ли география
или само история –
лична,
несподелима,
непреводима?
Колко нежност трябва да си дал, за да забравиш за нежността?
Колко далеч оставаме от другия, когото сме един в друг?
Колко струва нашата овладяност,
колко струва нашата предпазливост,
колко безутешност може да понесем?
Думата „колко” изобщо има ли общо с обичта?

Profanatrice

Хелън каза: "Ти си готическа.
Можеш да направиш хиляди катедрали с думи".
И аз се сетих за осквернените храмове,
за разбитите камбанарии,
за разкъртените врати на къщите,
за изпочупените стъкла на прозорците,
за ограбените градини,
които са се ширнали в мен и са ме превзели цялата.

SouMise

Helena-No-Comment

Елена,
половете не съществуват,
но ти съществуваш
и си в мислите ми,
в желанията ми,
в обичта ми.
Понякога недоумявам с какво съм заслужила вниманието ти,
толкова си прелестна и недостижима.
Недостижима е тишината ти.
Недостижими са думите ти -
конструкциите и деконструкциите.
А аз просто те обичам без коментар,
некоментируемо те обичам.
Честит рожден ден, Хелън.

Happy Birthday Mrs. President!

Днес бъдещият президент на България има рожден ден.
Mrs. President, докото навършите изискуемата от закона възраст Ви пожелавам,
да натрупате достатъчно количество компромати и сканадли.
След това, вече като президент, ще се наложи да огроничим броя на шумните афери.
Mrs. President, знам, че искате животът Ви да е интересен,
но аз настоявам освен това да бъдете щастлива!
Това е кауза, за която ще се боря,
защото знам, че си струва.
Светослава, ще те подкрепям и в най-трудните пътища,
по който търсиш себе си. Просто съм зад гърба ти. Това е.

С отвращение

Гади ми се.
Ако повърна ще повърна кандидат за президент
или най-малко вице.

Следя чужди игри, чужди стратегии, чужди ходове -
така бягам от своите.
Понякога ми се приисква да крещя,
виковете ми ще преминат в плач -
както се вижда аз съм една психически стабилна млада дама.
Ще поплача тихо -
поради емоционалното ми здраве,
и ще се успокоя.
Пак съм аз -
гласувам си доверие... с отвращение.
Очевидно е, че не мога да призова да се гласува по съвест.

Vide

Прекрасно ли е да знаеш, че някой може да те съсипе?
Къде е величието в усещането,
че си позволил на някой да проникне толкова надълбоко в теб,
че дори една негова дума или жест може да те срути,
както би се срутила кула от карти, която с дни си строил върху масата,
ако извадиш двойката спатия, която е в основата?
Ние повече ли сме от отношението на другия към нас
и може ли да останем при себе си след като той затръшне вратата и излезе?
Когато другият си тръгне, къде сме ние?
В коя стая на себе се оставаме и с кого сме,
когато усещаме такава пустота,
че сами себе си не виждаме?