Кога се изгубваме?
Кога се късат тънките въжета, които държат мостовете ни?
Когато загубим пътя или когато загубим смисъла?
Когато загубим стожерите и пътепоказателите или когато загубим пророците?
Когато загубим думите или се удавим в тях?
Когато застанем пред чуждото мълчание като пред крепостна стена или когато това мълчание влезе вътре в нас и ние се превърнем в непревземаеми крепости?
Когато сме сковано страхливи или когато сме безразсъдно смели?
Когато сме обсебени от целта си или когато се шляем безцелно?
Когато ни слепи светлина или когато е непрогледен мрак?
Когато някой си тръгне или ние си тръгнем преди него?
Когато затръшнат една врата пред нас или когато всички врати зеят отворени?
Когато някой ни търси безспирно или когато никой не знае, че сме се загубили?
Sunday, November 12, 2006
Wednesday, November 01, 2006
non-innocence
След буря реката се връща в коритото си,
по бреговете й има разкъртени коренища
и скъсани въжета на мостове,
дъното й е издълбано и ги няма тежките камъни,
а тя е тиха и гладка.
Мислиш ли, че можеш да я преминеш?
по бреговете й има разкъртени коренища
и скъсани въжета на мостове,
дъното й е издълбано и ги няма тежките камъни,
а тя е тиха и гладка.
Мислиш ли, че можеш да я преминеш?
non-passion
Поиска да донеса последната глътка вода в шепите си,
нареди да я излея на корема му
и да гледаме заедно как се разтича и попива в пясъка.
И двамата не сме жадни.
нареди да я излея на корема му
и да гледаме заедно как се разтича и попива в пясъка.
И двамата не сме жадни.
Subscribe to:
Posts (Atom)