perdu-non-perdu

Кога се изгубваме?
Кога се късат тънките въжета, които държат мостовете ни?
Когато загубим пътя или когато загубим смисъла?
Когато загубим стожерите и пътепоказателите или когато загубим пророците?
Когато загубим думите или се удавим в тях?
Когато застанем пред чуждото мълчание като пред крепостна стена или когато това мълчание влезе вътре в нас и ние се превърнем в непревземаеми крепости?
Когато сме сковано страхливи или когато сме безразсъдно смели?
Когато сме обсебени от целта си или когато се шляем безцелно?
Когато ни слепи светлина или когато е непрогледен мрак?
Когато някой си тръгне или ние си тръгнем преди него?
Когато затръшнат една врата пред нас или когато всички врати зеят отворени?
Когато някой ни търси безспирно или когато никой не знае, че сме се загубили?

Privilégié, e

Дадохте ми привилегия,
но не ми дадохте шанс.

non-innocence

След буря реката се връща в коритото си,
по бреговете й има разкъртени коренища
и скъсани въжета на мостове,
дъното й е издълбано и ги няма тежките камъни,
а тя е тиха и гладка.
Мислиш ли, че можеш да я преминеш?

non-passion

Поиска да донеса последната глътка вода в шепите си,
нареди да я излея на корема му
и да гледаме заедно как се разтича и попива в пясъка.
И двамата не сме жадни.

Biscuit

non-explication

Как да обясниш на някого, че не искаш да бъдеш чукан в леглото,
в което правиш любов??!
Как да кажеш, че не искаш да се влюбиш в него
и че понякога не ти остават сили за съпротива,
че понякога ти иде да капитулираш,
че понякога се изморяваш от сраженията с него,
че понякога ти се иска да бъдеш завоювана и покорена,
че от време на време желаеш да го победиш,
дори в най-пренебрежимо малката война,
с най-конвенционалните оръжия?
Как да му обясниш, че мразиш начина, по който те желаете,
защото никога не те е пожелал?
Как да му кажеш, че те е страх, че можеш да му устоиш
и как да кажеш, че винаги ще съжаляваш, ако го направиш?
Как да кажеш, че не искаш да го разочароваш с
посредствения секс, който правиш
и че знаеш, че с него би правила същия?
Как да обясниш, че се чувстваш толкова нищожна пред него,
пред думите му,
пред мълчанието му,
пред погледа му,
че изпитваш физическа болка от низостта си?
Как да разкажеш онова, което той знае по-добре от теб?
И сам разбира, че правилата са отвъд двама ви,
и че никой от вас няма да ги прекрачи,
защото и двамата се страхувате до полуда един от друг
и понякога сте толкова еднакви.
Понякога ти се иска да се обърнеш с лице към него и да забравиш,
да забравиш, че е арогантен и циничен,
докато е толкова изтънчен...
Знаеш, че трябва да замълчиш,
И той знае, че трябва да замълчиш.
Искреността е проява на лош вкус,
нали???!
И не искаш да го целунеш,
искаш той да те целуне!
И после да се остави да те заговори…

Déclin

Mathematisation

С колко думи можеш да преобърнеш живота на един човек?
Колко далеч трябва да застанеш от него,
за да запазиш целостта и свободата му
и колко близо, за да му покажеш
неговата великолепност и неговото величие?
На колко разстояние от мълчанието ти е чуждият ад?
Колко време е нужно на търпението,
за да се превърне в жестокост?
Кога разбираш, че докато си пазил някого
не си опазил себе си?
Става ли някога прекалено късно,
за да можеш да забравиш допира?
Имат ли математика чувствата,
имат ли география
или само история –
лична,
несподелима,
непреводима?
Колко нежност трябва да си дал, за да забравиш за нежността?
Колко далеч оставаме от другия, когото сме един в друг?
Колко струва нашата овладяност,
колко струва нашата предпазливост,
колко безутешност може да понесем?
Думата „колко” изобщо има ли общо с обичта?

Profanatrice

Хелън каза: "Ти си готическа.
Можеш да направиш хиляди катедрали с думи".
И аз се сетих за осквернените храмове,
за разбитите камбанарии,
за разкъртените врати на къщите,
за изпочупените стъкла на прозорците,
за ограбените градини,
които са се ширнали в мен и са ме превзели цялата.

SouMise

Helena-No-Comment

Елена,
половете не съществуват,
но ти съществуваш
и си в мислите ми,
в желанията ми,
в обичта ми.
Понякога недоумявам с какво съм заслужила вниманието ти,
толкова си прелестна и недостижима.
Недостижима е тишината ти.
Недостижими са думите ти -
конструкциите и деконструкциите.
А аз просто те обичам без коментар,
некоментируемо те обичам.
Честит рожден ден, Хелън.

Happy Birthday Mrs. President!

Днес бъдещият президент на България има рожден ден.
Mrs. President, докото навършите изискуемата от закона възраст Ви пожелавам,
да натрупате достатъчно количество компромати и сканадли.
След това, вече като президент, ще се наложи да огроничим броя на шумните афери.
Mrs. President, знам, че искате животът Ви да е интересен,
но аз настоявам освен това да бъдете щастлива!
Това е кауза, за която ще се боря,
защото знам, че си струва.
Светослава, ще те подкрепям и в най-трудните пътища,
по който търсиш себе си. Просто съм зад гърба ти. Това е.

С отвращение

Гади ми се.
Ако повърна ще повърна кандидат за президент
или най-малко вице.

Следя чужди игри, чужди стратегии, чужди ходове -
така бягам от своите.
Понякога ми се приисква да крещя,
виковете ми ще преминат в плач -
както се вижда аз съм една психически стабилна млада дама.
Ще поплача тихо -
поради емоционалното ми здраве,
и ще се успокоя.
Пак съм аз -
гласувам си доверие... с отвращение.
Очевидно е, че не мога да призова да се гласува по съвест.

Vide

Прекрасно ли е да знаеш, че някой може да те съсипе?
Къде е величието в усещането,
че си позволил на някой да проникне толкова надълбоко в теб,
че дори една негова дума или жест може да те срути,
както би се срутила кула от карти, която с дни си строил върху масата,
ако извадиш двойката спатия, която е в основата?
Ние повече ли сме от отношението на другия към нас
и може ли да останем при себе си след като той затръшне вратата и излезе?
Когато другият си тръгне, къде сме ние?
В коя стая на себе се оставаме и с кого сме,
когато усещаме такава пустота,
че сами себе си не виждаме?

Caracteristique

Една желана жена, която никой не желае.

Lime

Да се учиш да се смееш с един човек.
Да следиш пътеките на думите му,
да стъпваш на пръсти по препинателните знаци,
да чуваш паузите на гласа му -
за да стигнеш до усмивката му.
Да се научиш да се смееш с някого,
да си показвате смях,
да отгатвате усмивки.
Снощи аз, в ролята на непозната за един мъж
и един мъж, в главната роля на непознатия мъж,
се учихме да се смеем заедно.
Чупливо е... но не е страшно.
То е все едно носиш поднос с високи стъклени чаши и кана с лимонада
към масата в градината -
загледан в листенцата джоджен върху лимоните,
можеш да се спънеш и да счупиш всичко.
Смях винаги можеш да поднесеш в шепи.

Haїr

Non existing amour

Има роса по шезлонга на терасата,
зад терасата е хълма,
после е морето.
Неда и Сашо танцуват - красиво -
тя танцува боса по тревата, отдалечава се от него, той я вика с ръка -
по-красиви са от допустимото.
Non existing amour - нещо такова звучеше, като стара песен пусната на грамофон.

Понякога се чувствам така, като че ли съм влязла в дълбокото
и нямам сили да се върна,
морето ме влече навътре,
не знам дали ме иска за себе си,
морето има своите основания,
а аз,
аз не се страхувам.

Найдене,
съжалявам, че съм толкова неподходяща,
че не ти приличам,
че съм малко далечна,
че съм повече чужда,
че стоя отстрани на теб и на мен и ни гледам.
Найдене,
ти,
който излизаш от водата,
и не е възможно да има по-красив от тебе,
ти,
който се доближаваш и ме целуваш
и е солено, солено
солено,
Найдене,
обичам да сме наоколо един на друг.
Това е.

p.s.
С Неда двете боядисваме с вар морската къща на Найден,
облечени сме с мъжки ризи.
Тя измисля сценарий за порнофилм -
ние двете с ризите варосваме,
влиза Сашо с гащеризон, а Найден с високи гумени ботуши.
Смеем се.
Зад нас е морето.
Лесно е.

Соня, обичам те

Защото си капризна, своенравна, злобна си понякога,
защото си омайна, невъздържана, разюздена,
тревожна и не обичаш да ме слушаш.
Любопитна си и скришна.
Защото си дълбока и пропадам в тебе,
губя се, а ти се шляеш и бърбориш.
Цинична си, но ми се караш, ако кажа мърсотия.
Вулгарна си, възбуждаща, разхайтена.
Безшумна си понякога, друг път говориш толкова високо,
че трябва да ти правя забележки, да се цупиш,
да ме изнервяш крайно,
да ме разплакваш, аз да те разплаквам.
Защото, когато се разсмиваш, се разсмиват непознатите на съседните маси.
Защото се обаждаш по телефона и ми вдигаш скандали и ми държиш сметка,
и не ми позволяваш да се държа неуважително към тебе.
Безкрайна си, не те познавам, но когато ме погледнеш мога да отгатна мисълта ти.
Откакто си тръгна спя по четири часа, чакам те,
защото създаваш очаквания.
Злоупотребяваш понякога.
Мога да съм до теб и да не кажа нито дума, и ти да си мълчиш и всичко да е ясно.
Защото си такава и не понасям да те няма,
защото си такава те обичам
ПОВЕЧЕ

Това е за Соня, която има рожден ден на 14 август, но няма да мога да я видя точно тогава и съм тъжна. А това и нея я натъжава. Ще се опитам да я умилостивя с подаръци, но тя не се поддава на манипулации. Трудно е човек да се оправя с нея.
Но без нея е невъзможно!!!

FFFormally

Аз съм главен преговарящ
Отварям затворени глави
Предоговарям несъществуващи условия
Задействам предпазни клаузи
Преговорите текат бавно
проточват се
има среднощни заседания
пресконференции преди централната новинарска емисия
официални обръщения
неофициални договорености
Водя сложна коалиционна политика
Трупам негативи
Правя показни акции
Играя шах
Жертвам фигури от втория ред
Имитирам безпомощност
Мисля два хода напред
Не правя залози
Стратегията е оплетена
Задават се сложни въпроси,
не отговарям, а измислям отговори.
Ходовете са прецизни
Кампанията е печеливша
На образа му се гласува доверие
А той лице няма.
Игра с думи, погледи, жестове.
Но нито една дума, нито един поглед, нито един жест.

Искам да мога да отговоря на повече въпроси, отколкото можеш да зададеш.
Но отговорите не съществуват там, където е само игра
фалш
фелацио
фиксинг
фикция
фистинг
флирт
безкрайна върволица от думи,
единственият смисъл в подредбата е азбучната последователност.

Meat

Изморих се да съм вкусна.
Изморих се да съм сладка, от онова сладко, което усещаш с върха на езика си,
блудкаво сладникава.
Изморих се да се сервирам добре запечена.
Изморих се да съм с пяна и каймак.
Изморих се да се поднасям добре изстудена и с лимони.
Изморих се да бъда консумирана с нож и вилица.
Изморих се да бъда поднасяна в чиния върху маса с покривка.
Изморих се да бъда отпивана на малки глътки.
Изморих се да бъда дегустирана.
Изморих се да съм прецизно нарязана.
Изморих се да съм добре разбъркана.
Изморих се да бъда с глазура.
Изборих се да бъда фламбирана.
Изморих се да съм изкусно аранжирана.

Аз съм просто сурово месо!

MANIFESTO!

Майната му на оргазма!!!

Това е личен манифест, вместо личен оргазъм.
Опит да бъде мислена не сексуалността, а нейната употреба.
Опит за нетеоретична и недисциплинирана рефлексия върху идеологията на оргазма, вместо върху идеологията на любовта.

По улиците, по билбордовете, по телевизията, по кутиите с боя за коса, по кориците на списанията, по празните кашони в контенерите, по магнитчетата на хладилника, по чашите за кафе, по рекламните брошури на банките - оргазмЪТ. Кампания от оргазми и за оргазми, която трябва да определи всеки избор.
Оргазмът като ескалираща, натрапваща се идея, през която гледаме на себе си и на околните, през която търсим, намираме, оценяваме, захвърляме.
Оргазмът като единственият начин да разбираме.
Оргазмът като крайна точка на всеки акт на познание.
Оргазмът като цел, до която, ако не стигнем, никъде не сме били.
Оргазмът като религия и Бог.
Колко често -
а. винаги
б. почти винаги
в. в повече от случаите
г. рядко
д. никога
Колко често стигате до оргазъм?
Оргазмът като критерий, разпределящ ни в групи на самопотребление, в групи на достигащи и недостигащи, на способни и неспособни, на професионалисти, непохватници и начинаещи.
Ако оргазмът ни картотекира, това оргазъм ли е?
Ние сме досиета на своите и чуждите оргазми.
Оргазмът е нашият модерен западен екстремизъм за лична употреба.
Оргазмът е единственият начин да покажем, че сме cool.

Ние сме масовка в собствените си оргазми.
Масовка в най-личните си изживявания, в най-интимните си пространства.
Ние сме масовка в собствените си чувства.
Оргазмът в интимността ни е розовото, златното, искрящото в нашата улична мода.
Как разбираме какво е оргазъм, кой е правилният оргазъм, какво не е оргазъм, как трябва да прехапваш устни по време на оргазъм, как дишаш, колко учестен е пулсът ти, отворени ли са очите ти, пръстите ти силно ли са вкопчени в чершавите, кой е този висш авторитет в собствените ни легла, който подрежда телата ни в тях, кой е дизаинерът на нашата уникална сексуалност?

А ако оргазмът не е важен, то ние важни ли сме тогава, как се търсим и как се достигаме?

Авторът на този текст е картотекиран по скалата на оргазмичност. Той не е нито раздразнен, нито тъжен от отредената му позиция. Той обаче подозира, че оргазмът стеснява и изкривява хоризонтите на близостта.

sous silence

Не мога да пиша.
Чувствам се прекалено далече от себе си.
Трябва да спра да говоря, да бъда с другите, да спра да бърборя,
да празнословя, да се губя в чужди разкази и в собствените си игри на реч.
Трябва да сложа край на речта, за да открия отново езика.
Думите са плашливи като малки котенца.
Ще трябва да се съблазнявам дълго,
да стоя настрани от себе си,
мълчаливо
незабележимо
ще трябва да се ловувам
да се превземам

Пръстите ми са малинови
ровя из купата с малини пред себе си
не ги ям
докосвам ги
подарявам си ги

Perception

Незабележима съм.
Страшна
Груба
Безкомпромисна
Зла
Надменна
Високомерна
Категорична
Безпринципна
Премерена
Кокетна
Брутална
Подигравателна
Иронична
Жестока
Въздържана
Дискретна
Сама
Незабележима съм.

`Ю` като Юлиана

Юлиана, която си толкова вълшебна
и недопустимо неустоима, и прилична на разтворено дантелено ветрило.
Юлиана, която си женствено скандална и детски любопитна.
Юлиана, която си толкова истинска, че не вярвам, че те има.

Юлиана, която днес имаш рожден ден, но си малко тъжна, и леко разочарована,
толкова си хубава, карамелена, приказна.

Благодаря ти, Юлиана, че седиш на отсрещното бюро и си слагаш червило, и пишеш съсредоточено, и си събуваш обувките, и се ядосваш понякога, и се смееш толкова истински.

Master

Жената от сутрините, и днес я видях, прекрасна и недостъпна.
Ние двете сме албуми със сутрешни снимки -
снимка на улица, по която върви жена,
снимка на улица, ситен пепелив дъжд и жена,
снимка на улица, оранжева експлозия от изгрева в балконите и жена.
Ние, сутрешни и мимолетни негативи на самите себе си.
Говоря за нея, защото не я знам и не искам да зная,
защото е тайна, която искам да запазя, а не да разкрия,
говоря за нея, защото не искам да говоря за себе си.

Безапелационно тъжна съм.
Безсловно сама.
Думите, които изричам, не казват нищо.
Не отговарям на нито един въпрос, не знам нито едни отговор.
Мисля си, ако цял живот гледаме хората, които срещаме, през призмата на типа, в който успяваме да ги картотекираме, то срещнали ли сме някой въобще?!
Ти срещна ли ме изобщо?
Съзря ли ме поне за секунда в отблясъците на собствените ти представи?
Мисля си, дали не познаваме като гледаме само себе си, като налагаме другия като кройка върху себе си?
Ти позна ли ме?
Знаеш ли името ми?
Как се казвам?
Кроим сложни планове, в които да оплетем другия -
да го подчиним,
да го очароваме,
да го задържим,
да го нараним.
А не стигаме до него. Въртим се около себе си като детски пумпали. Толкова сме шарени, отдалеч приличаме на танцуващи момичета с големи фусти,
а от близо - пластмасови играчки.
Уловил ли си някого в капана си, ако не си видял как трепери?
Тържествувал ли си над някой, ако не си чул как тихо те умолява?
Властвал ли си над някой, ако не си видял как коленете му са посинели от това, че е коленичил пред теб?
Победил ли си, ако не знаеш с кой си водил битка?

В момента не искам да имам блог, защото не искам да знам как се чувствам.
Не знам дали се чувствам някак изобщо.
Не знам дали съм откровена или просто лъжовно тъжна.

Чудя се кой победихте сега, Господарю. Мен ли?

Viens!

Ти си пергаментова хартия.
Аз съм дете, което си играе с ножица и лепило.
Мислиш ли, че можеш да ме спреш, ако не ме виждаш?!

pet

Аз в обектива на най-прекрасния фотограф, когото познавам и на когото благодаря.

Guerre froide

Аз няма да се държа по мъжки.
Ще бъда най-момичешка и детска. Няма да чупя чаши и чинии, а крехко търпение, ще троша очаквания, все едно разбивам в стена турско синя наследствена ваза, ще стъпвам върху изисквания, ще обръщам гръб на строги условия. Най-детска ще бъда - любопитна, нетактична, непреклонна, разбойна. Аз съм малка разбойница. Със свое частно сражение, със свой частен провал. Следват дни на тежки военни действия.
Нетърпелива съм.
Иска ми се да мога да допусна, че се страхуваш от мен.

Peur

Ако никога не направя нещо, от което се страхувам до полуда, то била ли съм някога истински смела?!

Ardente

Аз, брат ми и поредното негово момиче с 10-дневен срок на годност вечеряме в Китайски. Опитвам да изям задушените зеленчуци още преди да са поставени на масата.
Голямото парче зелена чушка, което попада в устата ми, е безмилостно горещо.
Отварям уста, тръгвам да ровя в чантата си -
вадя ветрило и започвам енергично да го вея пред хапката вряла храна в устата ми.
10-дневната ме зяпва така, като че ли съм огнедишащ дракон, а не човек, опитващ се да се спаси от 2-ра степен на изгаряне.
Брат ми решава, че точно сега е уместно да обясни на момичето, че това нещо, което маха с ветрило на отворената си уста, не е бившата му жена, както й е казал преди малко, а сестра му.
По някакъв начин този факт успокоява и двамата.
Дървеното ми ветрило е ароматизирано.
Силен мирис на непозната за мен подправка подправя героичната ми поза, вкусно е и аз съм вкусна.
Едно 6-7 годишно китайско момиченце, доближило се до масата, е вперило поглед във ветрилото. На нея й харесвам такава –
зинала, попарена, овкусена.
Ставам леко пикантна,
Посягаш към мен и опитваш с пръсти.
Аз не паря.

Cruelle

Вътре в мен е река,
която излиза от коритото си.

Тъгата не познава брегове и мостове.

Жестокостта е единственото отношение към света,
което ми е останало.
Безмерна,
безпричинна жестокост.

Rencontrer la Femme

Има една жена,
всяка сутрин между 7.10 ч и 7.18 я срещам на улицата.
Само двете сме будни и вървим бодро по „Гурко”.
Тя от единия край, аз от другия.
Срещаме се на тротоара, между стените на къщите и колите.
Понякога я срещам пред Министерство на вътрешните работи – там е широко.
Обичам да я срещам пред министерството,
защото ще я видя цялата от далеч и ще й се наслаждавам.
Първо, гледам цвета на дрехите й.
Обичам когато ходи с поли и рокли,
С панталони също е хубава.
После погледът ми търси раницата.
Измислила съм си история, в която тя ходи след работа на плуване.
Значи, тя плува два пъти в седмицата.
Висока е и ходи на ниски обувки –
Особено розовите.
Има къса коса, червена.
Очите й не зная какви са –
Очите й се засмива, когато ме видят, такива са.
Има една жена,
срещаме се с нея всяка сутрин около 7.15 ч на улицата.
Когато се разминаваме се поглеждаме.
Тя се усмихва така широко, че загубвам крайчетата на устните й някъде в косата й.
Аз се усмихвам така дълго, че мисля само за нея до светофара на „Раковска”.
Има две жени.
Мисля, че всяка знае всичко за другата.
Следим се и се измисляме.
Нашите погледи са гардероби на дрехите на другата.
Онзи ден бе с червена пола, а днес с червен чадър,
Но най-харесва кафяво, зелено и оранжево.
Прилича на гора през есента със слънце.
Пропадаш в нея. Мислиш за нея. Пишеш за нея.
Има една жена,
ако сутрин между 7.10 и 7.18 не я видя, се притеснявам.
Започвам трескаво да търся часовник, загубвам се във времето.
Мисълта ми се тревожи за нея.
Има една жена,
виждаме се на „Гурко”, между „Левски” и „Раковски” –
такава е географията на нашето съучастничество.
Има две жени,
вървят сутрин по „Гурко”,
и двете са генерали,
сутрешни главнокомандващи на парада на суетата си.

Service

Привечер е.
Седя в една градина и си играя с приборите за храна на масата.
Лъснати до блясък са,
отразяват клоните на цъфналите липи наоколо.
Опитвам да се огледам в острието на ножа.
Виждам се - леко размазана,
все едно излизам от нечий сън на пръсти.
Играя си с приборите - тежки са -
ярко червени дръжки и лъснати до огледално сребърно.
Аз съм прибори за хранене -
нож и вилица.
някой се храни с тях бавно,
отрязва парче месо и го поднася към устата си.
Привечер е.
Виждам устните му.

Calme

Неспокойна съм. Неспокойна, но не разтревожена. Просто очакваща…

D`amants

Discretement

Отидох на една от най-очакваните и специални срещи през живота ми облечена с пижама.
Разбира се, сънувах го.
Очертава се тенденцията да записвам тук сънищата си. Разбира се, без да споменавам имена. Ненадминато дискретна съм. Скоро ще се превърна в дискретна величина.

Днес спасих една калинка от сигурна смърт. Силният дъжд, който валя, я бе измокрил така, че не можеше да лети. Занесох я върху лъва пред Министерство на вътрешните работи. Стори ми се безопасно място.

Пускам косата си за пръв път днес и си приготвям джин с тоник и лимони.

Ще се опитам да обитавам това място така, че да го чувствам свое.

Your favourite slave

Исках да напиша кратко манифестно съчинение, което да се нарича `Краят на фенството`. По някакъв необходим начин съм сигурна, че има социални аргументи за края на епохата, в която музикалните изпълнители са почитани като богове. Социологическата теория е прекрасно нещо, докато не се сблъска със самата емпирия на статион "Локомотив". 40 хил. крещяха два часа в опровержение на строгата ми мисъл. Може и аз да съм се разкрещяла някъде там.
Depeche mode.
Останалото са разкази за репертоара и видеостените.
Някъде отвъд разказа е човекът, който протяга ръце нагоре и в тишина подрежда звуците. После флиртува нетърпимо със себе си.
Всичко около теб е чупливо и яростно.
Нежността е в движението, а грубостта - в думите.
Дългата въжена стълба между тях води в твоята стая.
In your room
Your burning eyes
Cause flames to arise
Will you let the fire die down soon
Or will I always be here
Your favourite passion
Your favourite game
Your favourite mirror
Your favourite slave

Non-feminisme

Преди няколко дни едни бивш висш служител на тайната полиция даваше интервю по случая "Досиетата на ДС". Поздравявайки драгият зрител този мил полковник съобщи, че преди да отговаря на журналистическите въпроси иска да честити рождения ден на съпругата си. Неговите думи бяха следните: "Искам да честитя рождения ден на жена ми. И да кажа, че всички мъже, някой от които ни дават чат-пат по телевизията, ни обслужва някоя жена".
Предполагам, че жената на полковника е била трогната от жеста и проявената съобразителност.

Бих искала да отправя следният призив:
"Момичета, намерете и обслужвайте някой, който поне от време на време го дават по телевизията.
Така имаме шанс да станем известни на 50-ия си рожден ден".
Бихте ли могли да си представите по-голяма отплата от тази?! За годините, в които:
сте мили чиниите с препарат за съдове, съдържащ балсам, който оставя кожата ви гладка и нежна; сте побеждавали 7-те най-разпространени петна като истинска магьосница;
сте лъскали плочките в банята, мислейки, че ви помага анимационен герой с огромни мускули;
сте лакирали върха на ноктите на краката си в сребрист лак в полунощ;
сте яли кисело мляко с 1.2% масленост;
сте слагали спирала за пърхащи мигли;
сте се борили с обезкосмяването по-жестоко, отколкото с калориите, със смелостта, с която американскиге учени и военни спасяват света във всеки филм.

Всички ние заслужаваме да ни кажат имената по телевизията, защото всеки ден бавно, полека и безотказно въпроизвеждаме битието си на обслужващ персонал. С неотстъпчивост и гордост - защото е естествено да нямаш целулит и паркета да е лъснат като чашите.
Както се вижда пътят към известността е разчертан. Стъпвайте внимателно.
То е като игра на дама.

Unicite

Чувствам се изморена от чуждите истории,
от сценарии, разиграващи се пред мен, която съм призована да бъда тяхната публика.
Дуели на думите, преминаващи в шоу на интерпретациите.
Всеки от нас е центърът на света и всеки от нас е слуга на чужди драмите, въвлечен в тях като участник-съдник. Всички ние сме масовки в чужди истории. И нашите незаменими "Аз" са декор на споделянето, меки кушетки за пациенти в стаята на психоаналитика.
Мисля за себе си като за диванче с възглавници -
това ме прави да се чувствам удобна и в някаква степен потребна.

Echec et mat

Въпросът е дали утре ще съжаляваме за това, което вършим днес,
дали стореното в тази секунда е поносимо след минута,
дали влагайки смисъл не го променяме?

А ако стъпваш прекалено внимателно и прецизно,
дали не загубваш движението, затворен в хирургическата точност на ходовете?

verification

Сънувах, неописуемо сънувах... докато не звънна алармата ми за събуждане.
Брутален звън в най-неподходящия момент, в началото на най-очакваните предстоящи 20 секунди.
Все едно четеш книга и отлиствайки последната страница разбираш, че някой преди теб я е скъсал и никога няма да разбереш как свършва историята.
Въпреки това, сънят остана вътре в мен, само мой. Недосегам за разчлененото на секунди време.
Някъде вътре в мен сънят бе задействал една друга аларма, която неистово пищеше, че нещо ще се случи точно в този ден. Цял ден в очакванията ми се люлееше люлката от съня ми и цял ден аз очаквах ръката, която ще спре люшкането... вече е прекалено късно за всяко предчувствие.
Най-отговорно заявявам: благодаря на будилника затова, че бе така груб, така невъзпитан, така жесток, така терористичен, така непоносим, така намразен, така .. неспираем, затова, че не видях края на съня, който е само сън и не носи и не дава нищо, защото "всекидневието е върховната реалност". Моите почитания за този, който го е казал.

Au commencement

Старая се да се науча да бъда интимна публично.
Този модерен и моден ексхибиционизъм ме кара да се чувствам несвойски с думите си.
Въпреки всичко това е един добър начин,
чрез който ще се убедя, че да си потаен е неоправдана и недостижима претенция.

Au debut

Pet благодари на онзи, който й помогна да започне да дезинформира.