Tuesday, June 27, 2006

Service

Привечер е.
Седя в една градина и си играя с приборите за храна на масата.
Лъснати до блясък са,
отразяват клоните на цъфналите липи наоколо.
Опитвам да се огледам в острието на ножа.
Виждам се - леко размазана,
все едно излизам от нечий сън на пръсти.
Играя си с приборите - тежки са -
ярко червени дръжки и лъснати до огледално сребърно.
Аз съм прибори за хранене -
нож и вилица.
някой се храни с тях бавно,
отрязва парче месо и го поднася към устата си.
Привечер е.
Виждам устните му.

Monday, June 26, 2006

Calme


Неспокойна съм. Неспокойна, но не разтревожена. Просто очакваща…

Friday, June 23, 2006

Discretement

Отидох на една от най-очакваните и специални срещи през живота ми облечена с пижама.
Разбира се, сънувах го.
Очертава се тенденцията да записвам тук сънищата си. Разбира се, без да споменавам имена. Ненадминато дискретна съм. Скоро ще се превърна в дискретна величина.

Днес спасих една калинка от сигурна смърт. Силният дъжд, който валя, я бе измокрил така, че не можеше да лети. Занесох я върху лъва пред Министерство на вътрешните работи. Стори ми се безопасно място.

Пускам косата си за пръв път днес и си приготвям джин с тоник и лимони.

Ще се опитам да обитавам това място така, че да го чувствам свое.

Thursday, June 22, 2006

Your favourite slave

Исках да напиша кратко манифестно съчинение, което да се нарича `Краят на фенството`. По някакъв необходим начин съм сигурна, че има социални аргументи за края на епохата, в която музикалните изпълнители са почитани като богове. Социологическата теория е прекрасно нещо, докато не се сблъска със самата емпирия на статион "Локомотив". 40 хил. крещяха два часа в опровержение на строгата ми мисъл. Може и аз да съм се разкрещяла някъде там.
Depeche mode.
Останалото са разкази за репертоара и видеостените.
Някъде отвъд разказа е човекът, който протяга ръце нагоре и в тишина подрежда звуците. После флиртува нетърпимо със себе си.
Всичко около теб е чупливо и яростно.
Нежността е в движението, а грубостта - в думите.
Дългата въжена стълба между тях води в твоята стая.
In your room
Your burning eyes
Cause flames to arise
Will you let the fire die down soon
Or will I always be here
Your favourite passion
Your favourite game
Your favourite mirror
Your favourite slave

Sunday, June 18, 2006

Non-feminisme

Преди няколко дни едни бивш висш служител на тайната полиция даваше интервю по случая "Досиетата на ДС". Поздравявайки драгият зрител този мил полковник съобщи, че преди да отговаря на журналистическите въпроси иска да честити рождения ден на съпругата си. Неговите думи бяха следните: "Искам да честитя рождения ден на жена ми. И да кажа, че всички мъже, някой от които ни дават чат-пат по телевизията, ни обслужва някоя жена".
Предполагам, че жената на полковника е била трогната от жеста и проявената съобразителност.

Бих искала да отправя следният призив:
"Момичета, намерете и обслужвайте някой, който поне от време на време го дават по телевизията.
Така имаме шанс да станем известни на 50-ия си рожден ден".
Бихте ли могли да си представите по-голяма отплата от тази?! За годините, в които:
сте мили чиниите с препарат за съдове, съдържащ балсам, който оставя кожата ви гладка и нежна; сте побеждавали 7-те най-разпространени петна като истинска магьосница;
сте лъскали плочките в банята, мислейки, че ви помага анимационен герой с огромни мускули;
сте лакирали върха на ноктите на краката си в сребрист лак в полунощ;
сте яли кисело мляко с 1.2% масленост;
сте слагали спирала за пърхащи мигли;
сте се борили с обезкосмяването по-жестоко, отколкото с калориите, със смелостта, с която американскиге учени и военни спасяват света във всеки филм.

Всички ние заслужаваме да ни кажат имената по телевизията, защото всеки ден бавно, полека и безотказно въпроизвеждаме битието си на обслужващ персонал. С неотстъпчивост и гордост - защото е естествено да нямаш целулит и паркета да е лъснат като чашите.
Както се вижда пътят към известността е разчертан. Стъпвайте внимателно.
То е като игра на дама.

Saturday, June 17, 2006

Unicite

Чувствам се изморена от чуждите истории,
от сценарии, разиграващи се пред мен, която съм призована да бъда тяхната публика.
Дуели на думите, преминаващи в шоу на интерпретациите.
Всеки от нас е центърът на света и всеки от нас е слуга на чужди драмите, въвлечен в тях като участник-съдник. Всички ние сме масовки в чужди истории. И нашите незаменими "Аз" са декор на споделянето, меки кушетки за пациенти в стаята на психоаналитика.
Мисля за себе си като за диванче с възглавници -
това ме прави да се чувствам удобна и в някаква степен потребна.

Tuesday, June 13, 2006

Echec et mat

Въпросът е дали утре ще съжаляваме за това, което вършим днес,
дали стореното в тази секунда е поносимо след минута,
дали влагайки смисъл не го променяме?

А ако стъпваш прекалено внимателно и прецизно,
дали не загубваш движението, затворен в хирургическата точност на ходовете?

Monday, June 12, 2006

verification

Сънувах, неописуемо сънувах... докато не звънна алармата ми за събуждане.
Брутален звън в най-неподходящия момент, в началото на най-очакваните предстоящи 20 секунди.
Все едно четеш книга и отлиствайки последната страница разбираш, че някой преди теб я е скъсал и никога няма да разбереш как свършва историята.
Въпреки това, сънят остана вътре в мен, само мой. Недосегам за разчлененото на секунди време.
Някъде вътре в мен сънят бе задействал една друга аларма, която неистово пищеше, че нещо ще се случи точно в този ден. Цял ден в очакванията ми се люлееше люлката от съня ми и цял ден аз очаквах ръката, която ще спре люшкането... вече е прекалено късно за всяко предчувствие.
Най-отговорно заявявам: благодаря на будилника затова, че бе така груб, така невъзпитан, така жесток, така терористичен, така непоносим, така намразен, така .. неспираем, затова, че не видях края на съня, който е само сън и не носи и не дава нищо, защото "всекидневието е върховната реалност". Моите почитания за този, който го е казал.

Saturday, June 10, 2006

Au commencement

Старая се да се науча да бъда интимна публично.
Този модерен и моден ексхибиционизъм ме кара да се чувствам несвойски с думите си.
Въпреки всичко това е един добър начин,
чрез който ще се убедя, че да си потаен е неоправдана и недостижима претенция.

Friday, June 09, 2006

Au debut

Pet благодари на онзи, който й помогна да започне да дезинформира.