Елена,
половете не съществуват,
но ти съществуваш
и си в мислите ми,
в желанията ми,
в обичта ми.
Понякога недоумявам с какво съм заслужила вниманието ти,
толкова си прелестна и недостижима.
Недостижима е тишината ти.
Недостижими са думите ти -
конструкциите и деконструкциите.
А аз просто те обичам без коментар,
некоментируемо те обичам.
Честит рожден ден, Хелън.
1 comment:
„Ех ако бях лесбийка”
казва тя, прехвърляйки желанието, жонглирайки като с горещ картоф,
не смее да го стисне, само се докосва и подхвърля го отново.
Секундни мигове има някакво отпускане, преди вградената аларма да се включи.
„Все пак не съм лесбийка” казва с меланхолия,
отново си напряга тялото, душата, поема и задържа дъх,
вдига си защитните стени.
Срещу какво? Защо? Кой казва?
Кой дава името на хубавото, лошото, красивото, приемливото, правилното?
Кой съди категориите, които при това, самия той създава?
Нима е някой заслужаващ нейното доверие?
Или дори внимание?
Post a Comment