Saturday, August 09, 2008

dicterium

От доста време обмислям отговорът на въпроса "Защо не пиша в блога си, ако го имам?". Доста вероятно е да се съобразявам с простичкия принцип, че когато няма какво да кажеш е по-добре да замълчиш. Знаейки обаче колко бърборива мога да бъда и добавяйки към това абсолютната невъзможност да се съобразявам с принципи, то мога да заключа само, че търся в погрешна посока. Напоследък имам повече свободно време и чета редовно няколко блога. Дневници-позиции на хора, които не познавам и не искам да познавам. Въпреки това воайорствам в живота им, а те ексхебиционистично го предлагат. Има постове, които ме отегчават повече, отколкото анализите на социолога Антоний Гълъбов в "Монитор" - а това наистина е мерна единица за отегчение. Но чета! - диагонално, вертикално, глаголно (тоест само глаголите)... модно (защото е толкова демоде да не четеш блогове. Особено някои.) Затова са класациите, за да знаеш класиците. Въпросът ми е неприличен, но неизбежен - "Кой по дяволите ги чете тези блогове? - "най-тиражните", 100-те най - що за причудлива смес от абсолютна липса на вкус и смисъл?! Но явно такива са правилата във висшата мода на блог-класациите - НЕПОНЯТНИ. Блогове-диктатори на позиции, мнения, естетика, живот. Не всичко е "Haute couture". Може би тук някъде е отговорът.

No comments: