Вчера бях с роклята от онази вечер. Дори не допуснах мисълта, че повече няма да я облека. Никога не бих си позволила да държа в гардероба си нещо, от което се страхувам.
Гардеробът с призраците е в мисълта. Това е мястото, на което трябва да прецениш
какво да оставиш и какво да изхвърлиш. Понякога мислите ни са толкова тежки,
че приличаме на хора, които се разхождат с клетки за птици върху себе си.
Носенето на тази рокля отново не беше проява на смелост, а въпрос на гордост.
В такава ситуация на насилие срамът пречупва именно достойнството и гордостта,
и знам, че аз съм тази, която може да отвори клетката на птиците.
Дрехите не са виновни, все още не знам има ли виновни? Не е ли само цивилизационна особеност търсенето на вина в нещо или в някого?
Кой носи вина за неподредените гардероби на мислите ни?!
P.S. Познавам едно хлапе на 9 - то знае отговорът. Преди време сериозно и загрижено ми каза: "Петя, трябва да подредиш душата си". В отговор му казах: "Благо, аз знам как да подредя гардероба си, но как се подрежда душа - не зная". "Гардеробът и душата са несравними", ми отвърна той почти малко обидено.
No comments:
Post a Comment