112

Телефонът ми звъни постоянно от понеделник до събота на обед. Водя дълги разговори. Водя и кратки разговори. Слушам дълги монолози. Кратки заповеди. Изтощителни обяснения. Сутрините най-вече обяснявам. На обедите получавам задачи. Следобедите бърборя повече. От понеделник до събота на обед телефонът ми звъни работно. Стряска ме. Понякога аз го стряскам. Аз съм една малка паралелна линия на 112.
Ако телефонът ми имаше кабел, това би означавало, че някой методично го прерязва в събота по обед. Изяжда си съботния обяд и посяга с кухненския нож към жицата. Телефонът ми спира да звъни. Първоначално тази липса на дрънчене ме притесняваше, после взех да свиквам. Сега единственото, което ме интересува е: Кой е човекът с ножа? Този, който избърсва доматения сос по острието в салфетката, и реже?