protest-ants

Господи,

Почувствах, че Те мразя. Усетих в себе си безкрайна ненавист към Тебе, задушавах се от злоба и потъвах в гняв.
Помислих си, че не ме обичаш повече. Когато той ми каза, че си тръгва, не помислих, че той не ме обича, а с непоколебимата увереност от ужаса на всяка клетка в тялото ми, знаех, че Ти не ме обичаш повече. И тогава дойде гневът и поисках да изрека всички сквернословия и всички богохулства, които ме заляха цялата. Исках да кажа и онова, в което не вярвам – толкова исках да Те обидя, Господи.
Тръгна си онзи, който ме научи да говоря с Теб, който ме научи да се моля. Тръгна си онзи, който ме накара да усещам увереност и мир. Тръгна си и за миг в мен се вдигнаха всички бойни знамена. И усетих как вътре в мен се строяват легиони и тръгват на война с Тебе, Господи.
Той се молеше на глас. По-често се смеех, докато го правеше, а той отваряше очи и се усмихваше. Друг път се разплаках, защото Ти благодари затова, че сме заедно и си ни срещнал. Тогава почувствах, че ви обичам двамата и че това е светотатство.
Той казва, че хората се разделят, защото не се молят заедно. Сигурно това е причината и за нашата раздяла. Сега знам, че и двамата се молим, молим се един за друг, и това е може би онази неизречена молитва, в която ние двамата се молим заедно.
Тръгна си човекът, който ме преизпълни с любов към Тебе.
И сега, Господи, знам, че само Ти стоиш между нас и съм изпълнена със спокойствие, защото това означава, че съм най-близо до него, че е най-близо до мен.

Обичам те.