verification

Сънувах, неописуемо сънувах... докато не звънна алармата ми за събуждане.
Брутален звън в най-неподходящия момент, в началото на най-очакваните предстоящи 20 секунди.
Все едно четеш книга и отлиствайки последната страница разбираш, че някой преди теб я е скъсал и никога няма да разбереш как свършва историята.
Въпреки това, сънят остана вътре в мен, само мой. Недосегам за разчлененото на секунди време.
Някъде вътре в мен сънят бе задействал една друга аларма, която неистово пищеше, че нещо ще се случи точно в този ден. Цял ден в очакванията ми се люлееше люлката от съня ми и цял ден аз очаквах ръката, която ще спре люшкането... вече е прекалено късно за всяко предчувствие.
Най-отговорно заявявам: благодаря на будилника затова, че бе така груб, така невъзпитан, така жесток, така терористичен, така непоносим, така намразен, така .. неспираем, затова, че не видях края на съня, който е само сън и не носи и не дава нищо, защото "всекидневието е върховната реалност". Моите почитания за този, който го е казал.