Чувствам се изморена от чуждите истории,
от сценарии, разиграващи се пред мен, която съм призована да бъда тяхната публика.
Дуели на думите, преминаващи в шоу на интерпретациите.
Всеки от нас е центърът на света и всеки от нас е слуга на чужди драмите, въвлечен в тях като участник-съдник. Всички ние сме масовки в чужди истории. И нашите незаменими "Аз" са декор на споделянето, меки кушетки за пациенти в стаята на психоаналитика.
Мисля за себе си като за диванче с възглавници -
това ме прави да се чувствам удобна и в някаква степен потребна.
No comments:
Post a Comment