Привечер е.
Седя в една градина и си играя с приборите за храна на масата.
Лъснати до блясък са,
отразяват клоните на цъфналите липи наоколо.
Опитвам да се огледам в острието на ножа.
Виждам се - леко размазана,
все едно излизам от нечий сън на пръсти.
Играя си с приборите - тежки са -
ярко червени дръжки и лъснати до огледално сребърно.
Аз съм прибори за хранене -
нож и вилица.
някой се храни с тях бавно,
отрязва парче месо и го поднася към устата си.
Привечер е.
Виждам устните му.
No comments:
Post a Comment