Your favourite slave

Исках да напиша кратко манифестно съчинение, което да се нарича `Краят на фенството`. По някакъв необходим начин съм сигурна, че има социални аргументи за края на епохата, в която музикалните изпълнители са почитани като богове. Социологическата теория е прекрасно нещо, докато не се сблъска със самата емпирия на статион "Локомотив". 40 хил. крещяха два часа в опровержение на строгата ми мисъл. Може и аз да съм се разкрещяла някъде там.
Depeche mode.
Останалото са разкази за репертоара и видеостените.
Някъде отвъд разказа е човекът, който протяга ръце нагоре и в тишина подрежда звуците. После флиртува нетърпимо със себе си.
Всичко около теб е чупливо и яростно.
Нежността е в движението, а грубостта - в думите.
Дългата въжена стълба между тях води в твоята стая.
In your room
Your burning eyes
Cause flames to arise
Will you let the fire die down soon
Or will I always be here
Your favourite passion
Your favourite game
Your favourite mirror
Your favourite slave