Ardente

Аз, брат ми и поредното негово момиче с 10-дневен срок на годност вечеряме в Китайски. Опитвам да изям задушените зеленчуци още преди да са поставени на масата.
Голямото парче зелена чушка, което попада в устата ми, е безмилостно горещо.
Отварям уста, тръгвам да ровя в чантата си -
вадя ветрило и започвам енергично да го вея пред хапката вряла храна в устата ми.
10-дневната ме зяпва така, като че ли съм огнедишащ дракон, а не човек, опитващ се да се спаси от 2-ра степен на изгаряне.
Брат ми решава, че точно сега е уместно да обясни на момичето, че това нещо, което маха с ветрило на отворената си уста, не е бившата му жена, както й е казал преди малко, а сестра му.
По някакъв начин този факт успокоява и двамата.
Дървеното ми ветрило е ароматизирано.
Силен мирис на непозната за мен подправка подправя героичната ми поза, вкусно е и аз съм вкусна.
Едно 6-7 годишно китайско момиченце, доближило се до масата, е вперило поглед във ветрилото. На нея й харесвам такава –
зинала, попарена, овкусена.
Ставам леко пикантна,
Посягаш към мен и опитваш с пръсти.
Аз не паря.