Rencontrer la Femme

Има една жена,
всяка сутрин между 7.10 ч и 7.18 я срещам на улицата.
Само двете сме будни и вървим бодро по „Гурко”.
Тя от единия край, аз от другия.
Срещаме се на тротоара, между стените на къщите и колите.
Понякога я срещам пред Министерство на вътрешните работи – там е широко.
Обичам да я срещам пред министерството,
защото ще я видя цялата от далеч и ще й се наслаждавам.
Първо, гледам цвета на дрехите й.
Обичам когато ходи с поли и рокли,
С панталони също е хубава.
После погледът ми търси раницата.
Измислила съм си история, в която тя ходи след работа на плуване.
Значи, тя плува два пъти в седмицата.
Висока е и ходи на ниски обувки –
Особено розовите.
Има къса коса, червена.
Очите й не зная какви са –
Очите й се засмива, когато ме видят, такива са.
Има една жена,
срещаме се с нея всяка сутрин около 7.15 ч на улицата.
Когато се разминаваме се поглеждаме.
Тя се усмихва така широко, че загубвам крайчетата на устните й някъде в косата й.
Аз се усмихвам така дълго, че мисля само за нея до светофара на „Раковска”.
Има две жени.
Мисля, че всяка знае всичко за другата.
Следим се и се измисляме.
Нашите погледи са гардероби на дрехите на другата.
Онзи ден бе с червена пола, а днес с червен чадър,
Но най-харесва кафяво, зелено и оранжево.
Прилича на гора през есента със слънце.
Пропадаш в нея. Мислиш за нея. Пишеш за нея.
Има една жена,
ако сутрин между 7.10 и 7.18 не я видя, се притеснявам.
Започвам трескаво да търся часовник, загубвам се във времето.
Мисълта ми се тревожи за нея.
Има една жена,
виждаме се на „Гурко”, между „Левски” и „Раковски” –
такава е географията на нашето съучастничество.
Има две жени,
вървят сутрин по „Гурко”,
и двете са генерали,
сутрешни главнокомандващи на парада на суетата си.