Не мога да пиша.
Чувствам се прекалено далече от себе си.
Трябва да спра да говоря, да бъда с другите, да спра да бърборя,
да празнословя, да се губя в чужди разкази и в собствените си игри на реч.
Трябва да сложа край на речта, за да открия отново езика.
Думите са плашливи като малки котенца.
Ще трябва да се съблазнявам дълго,
да стоя настрани от себе си,
мълчаливо
незабележимо
ще трябва да се ловувам
да се превземам
Пръстите ми са малинови
ровя из купата с малини пред себе си
не ги ям
докосвам ги
подарявам си ги
No comments:
Post a Comment