Изморих се да съм вкусна.
Изморих се да съм сладка, от онова сладко, което усещаш с върха на езика си,
блудкаво сладникава.
Изморих се да се сервирам добре запечена.
Изморих се да съм с пяна и каймак.
Изморих се да се поднасям добре изстудена и с лимони.
Изморих се да бъда консумирана с нож и вилица.
Изморих се да бъда поднасяна в чиния върху маса с покривка.
Изморих се да бъда отпивана на малки глътки.
Изморих се да бъда дегустирана.
Изморих се да съм прецизно нарязана.
Изморих се да съм добре разбъркана.
Изморих се да бъда с глазура.
Изборих се да бъда фламбирана.
Изморих се да съм изкусно аранжирана.
Аз съм просто сурово месо!
1 comment:
“Изяж ме” нашепва сладострастно, изкусно аранжирана, или
„Изяж ме!” вика тя във пристъп страст (или така си мисли че е страст), а тялото трепери
„Яж, яж” понякога наум го казва с омерзение усещайки със неприязън акта, или във друг момент – „Изяж ме”, казва обезсилено и изморено, дали като надежда?
„Изяж ме цялата, от краката до главата,
изяж ме и парче да не остане,
изяж ме и когато цялата изчезна,
безбрежна топлина с покой,
във мен,
без мен,
навсякъде ще има”.
Но става ли това? Та то не е възможно. Пристъпва той към яденето със наслада, или възпитано, или със настървение, но все когато е красива и перфектна.
Яде я, дъвче, докато тя се движи още и издава звуци.
Преглъща, смила и (да стигнем да финала на метафората) изсира – лепкава, разчорлена, отново тук, завърнала се не след прекрасно пътешествие (то рядко е) а след поредно пенетрационно недоразумение сред многото, по степени на скованост се отличават само.
„Ха ха!” говори си сама със тържествуващ глас, лежейки на леглото, когато той се е изнизал. Доволно ли го казва – не съвсем.
Със мрачно задоволство, с кисело злорадство…
Бие си сама шамар игриво – е, и по-силно - и става още по-злорадна,
след малко появява се (както е реда), от мислите и господина, спътника, – "здравей парче месо” и казва (но защо го изговарят нейните си устни?) и този път отново я наказва, пост фактум ритуал измиващ, пренаписващ преминалия акт – клин клин избива –
и накрая след дългото напрягане, последвалия спазъм,
тънък стон,
изнизал се от устните,
очите се затварят.
Накъсано безвремие...
Дзъннн! Дзъъън! Време е за работа. Къде е грима? Къде са ми цигарите?
Post a Comment