Non existing amour

Има роса по шезлонга на терасата,
зад терасата е хълма,
после е морето.
Неда и Сашо танцуват - красиво -
тя танцува боса по тревата, отдалечава се от него, той я вика с ръка -
по-красиви са от допустимото.
Non existing amour - нещо такова звучеше, като стара песен пусната на грамофон.

Понякога се чувствам така, като че ли съм влязла в дълбокото
и нямам сили да се върна,
морето ме влече навътре,
не знам дали ме иска за себе си,
морето има своите основания,
а аз,
аз не се страхувам.

Найдене,
съжалявам, че съм толкова неподходяща,
че не ти приличам,
че съм малко далечна,
че съм повече чужда,
че стоя отстрани на теб и на мен и ни гледам.
Найдене,
ти,
който излизаш от водата,
и не е възможно да има по-красив от тебе,
ти,
който се доближаваш и ме целуваш
и е солено, солено
солено,
Найдене,
обичам да сме наоколо един на друг.
Това е.

p.s.
С Неда двете боядисваме с вар морската къща на Найден,
облечени сме с мъжки ризи.
Тя измисля сценарий за порнофилм -
ние двете с ризите варосваме,
влиза Сашо с гащеризон, а Найден с високи гумени ботуши.
Смеем се.
Зад нас е морето.
Лесно е.