Това е личен манифест, вместо личен оргазъм.
Опит да бъде мислена не сексуалността, а нейната употреба.
Опит за нетеоретична и недисциплинирана рефлексия върху идеологията на оргазма, вместо върху идеологията на любовта.
По улиците, по билбордовете, по телевизията, по кутиите с боя за коса, по кориците на списанията, по празните кашони в контенерите, по магнитчетата на хладилника, по чашите за кафе, по рекламните брошури на банките - оргазмЪТ. Кампания от оргазми и за оргазми, която трябва да определи всеки избор.
Оргазмът като ескалираща, натрапваща се идея, през която гледаме на себе си и на околните, през която търсим, намираме, оценяваме, захвърляме.
Оргазмът като единственият начин да разбираме.
Оргазмът като крайна точка на всеки акт на познание.
Оргазмът като цел, до която, ако не стигнем, никъде не сме били.
Оргазмът като религия и Бог.
Колко често -
а. винаги
б. почти винаги
в. в повече от случаите
г. рядко
д. никога
Колко често стигате до оргазъм?
Оргазмът като критерий, разпределящ ни в групи на самопотребление, в групи на достигащи и недостигащи, на способни и неспособни, на професионалисти, непохватници и начинаещи.
Ако оргазмът ни картотекира, това оргазъм ли е?
Ние сме досиета на своите и чуждите оргазми.
Оргазмът е нашият модерен западен екстремизъм за лична употреба.
Оргазмът е единственият начин да покажем, че сме cool.
Ние сме масовка в собствените си оргазми.
Масовка в най-личните си изживявания, в най-интимните си пространства.
Ние сме масовка в собствените си чувства.
Оргазмът в интимността ни е розовото, златното, искрящото в нашата улична мода.
Как разбираме какво е оргазъм, кой е правилният оргазъм, какво не е оргазъм, как трябва да прехапваш устни по време на оргазъм, как дишаш, колко учестен е пулсът ти, отворени ли са очите ти, пръстите ти силно ли са вкопчени в чершавите, кой е този висш авторитет в собствените ни легла, който подрежда телата ни в тях, кой е дизаинерът на нашата уникална сексуалност?
А ако оргазмът не е важен, то ние важни ли сме тогава, как се търсим и как се достигаме?
Авторът на този текст е картотекиран по скалата на оргазмичност. Той не е нито раздразнен, нито тъжен от отредената му позиция. Той обаче подозира, че оргазмът стеснява и изкривява хоризонтите на близостта.
1 comment:
Пре-фабрикуван оргазъм, самоцелният спазъм на човечето,
е наследството от детската гузност, от прехапани устни, сдържано дишане, неиплъзнали се звуци,скимтения, скриване от мама и татко, че все още, след всичките забравени драми,и сцени, все пак имаш свое си 'хубаво' (по детски казано) скрито там долу. За малко разцъфва 'там долу', топлина, в диаметър от педя най-много и после изчезва оставяйки след себе си за малко почервенелите бузи. Но зад пластмасовия мит за оргазъма, се крие не задължително бездна, вакум, въпреки явния прагматизъм, така да се подхожда към всичко, което прилича на поредната лаифстайл истерия, на поредното фешън суеверие. Наистина има възможност, съвсем малка, съвсем реална, ако човек задиша с пълни гърди, без страх че ще бъде забелязан, ако издава тези забранени звуци които първо е потискал, а после замествал, с тези които се очакват.. Ако показва това забранено лице, което първо е потискал, а после замествал с това което е подходящо. Забравени звуци, несъществуващо лице... и това орязано дишане. Това забравено пълно отпускане, вместо психотичната мускулна хипертония, която все-повече се приема, че е удоволствието което се търси, това перманентно напрягане, избивано с още по-голямо напрягане. Псевдо-сексуален тетанус. Тогава, когато се излезе, от тази пиеса на претоварени мускули, и миниатюрни нива кислород, на абсурдната опозиция 'маска - животно', която болните приемаме за реалност, тогава оргазъмът вече не е джудже, пръцкащо когато натиснеш копчето, а мощна вълна, мълния, задействана от цялостни контракции. Контракции на забравения орган, изместен от популярните ерзацове 'уста', 'анус' и 'клитор'. И не не ти се пишка по средата на акта dear, нещо друго е това което се приближава, на което не смееш да се отдадеш, което заместваш със страх (и фантазии) касаещи тоалетни унижения. И когато си отпуснат и дишащ, и не контролираш акустичните ефекти, и наближава, наближава вълната, тя ще удари и не в малко петно на тялото, а през целия организъм ще премине, електрически ток по гръбнака, отекващ в петите и пръстите, тресене, огъване на змия, заровеното преди десетилетия, първично отпускане, и живот, разливащ се отново из полу-мъртвата кукла. Мощна вълна съживяване и липса на гласове в главата, а не претоварване с болка и натиск, за да се изцеди още едно тетанусно свършване, не просто още един от многото ни некро-ритуали.
Post a Comment